Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1984 г. китайско-френският художник Чу Тех-Чун се връща с влак от изложба в Женева, когато неочаквана виелица в швейцарските Алпи забавя пътуването му. Хипнотизиран от падащия сняг и тихата трансформация на пейзажа, той рисува поредица от картини, станали известни като „Снежните сцени“ и една от тях е Бялата гора I, която виждате.
Чу Тех-Чун е абстрактен китайско-френски художник, роден през 1920 година, който е пионер в интеграцията на традиционните китайски техники на живопис със западното абстрактно изкуство. Заради своите изобретателни практики той и още двама китайски художници У Гуанчжун и Зао Ву-Ки още през 1949 година са познати като Тримата мускетари на китайското модерно изкуство. През 1955 година Чу Тех-Чун се премества в Париж, където напълно се отдалечава от фигуративната живопис, а днес картините му се намират в колекциите на най-големите музеи и галерии.
Като художник той никога не е доволен от работата си и постоянно търси нови предизвикателства. Тази му черта е особено видима в по-късните му картини, които стават все по-широки по обхват и големи по размер. „Бялата гора I” е със сериозни размери (196х230 см) и много висока цена (около 1,3 милиона долара).
Неговият уникален стил да изобразява пейзажи в абстрактни форми без да губи романтичната привлекателост, е добре известен. Самият той казва, че основният елемент, който формира картините му е „енергията“.
На „Бялата гора I” няма нито „сняг“, нито „снежинки“. Или може би има? В някои описания на тази картина се намира препратка към древния китайски поет Ли Баи: „Земята е бяла и вятърът вие студено, снежинки падат с размер на нечия ръка.“ Но както всяка абстрактна картина и тази е ехо, ритъм, съчетаване на цветове, свобода за въображението.
Независимо, че Чу Тех-Чун лично дава име на всичките си картини (за разлика от други абстрактни художници) той го прави само като ориентир. Енергията е тук – великолепието на момента на замръзване и тихия танц на кристали могат да са видими за малцина или за всички, важно е чувството, което преминава през душата. А от „Бялата гора I” то е свежо и поетично.
Comments