Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Картината на Тициан „Небесна любов и Земна любов“, нарисувана около 1514 година и понастоящем в галерия Боргезе, е красив портрет на двата ипостаса на любовта и една от най-обсъжданите картини на художника. Теориите за това кого, защо и как е изобразил Тициан на платното са най-различни, като варират от най-прагматичната хипотеза за сватбен портрет до сложни митични фигури и символи. Дори самото име на картината е много късно, то е от 1693 година, преди това картината е споменавана с имената „Красотата разкрасена и натурална“, „Три вида любов“, „Божествената и светската жена“, а как я е наричал самият Тициан не е известно и до днес.
Сватбените картини са особен жанр, който в наши дни е сравним единствено със сватбената фотосесия – тоест нещо, без което сватбата е немислима, а за много хора – направо безсмислена. Богатите италианци поръчват на възможно най-добрия художник, който могат да си позволят, да им нарисува сватбена картина, която заема централно място в дома на младоженците. Това обяснява защо не рядко на тези картини има загатната или по-откровена еротика, голота и съответните сюжети. На тази сватбена картина отляво е булката – тя е в сватбена рокля, с пояс на верността, държи букет от сватбени цветя – рози и мирта, а също и кутия, в която традиционно през ХVІ век булките са получават подаръците си. Същата жена е нарисувана в дясно без дрехи, тя държи в ръка лампа, която вдига към небето, като духовен символ на пламъка на вечната любов, която е над всичко земно. Мраморният саркофаг, върху който седят двете любови, е недискретно напомняне, че булката всъщност е вдовица, а шуртящата от чучура вода е символ, понятен във всяка епоха, както и изобилието от зайци на картината – директно пожелание за плодовитост.
За съвременниците на Тициан изображението разкрива много повече символи, отколкото ние днес можем да разчетем. Миртата например е не просто цвете, а растението на Венера, символизиращо любов и вярност – булката на картината има венец от мирта в косите си. Мраморът е символ на смъртта, а върху металния тас на ръба на саркофага са символите на семейството на младоженката. Пътят нагоре в планината, по който се изкачват ездачите, е трудният път на благоразумието и верността. Равнините са телесните наслаждения в брака.
Чий е този брак, за който картина рисува не друг, а Тициан – един от най-скъпите художници на своето време.
На саркофага има герб и той се разпознава като герба на Николо Аурелио, секретар на Съвета на десетимата, който е поръчител на картината по повод сватбата му с Лаура Багарото – млада вдовица от Падуа. Хрониките разказват, че тази сватба е обсъждана „повсеместно“ заради доста сложната история на младоженците. Първият мъж на Лаура е държавен изменник, за което е екзекутиран. След него, пред очите на семейството, е екзекутиран и родния й баща, в този случай напълно несправедливо. За да се ожени за нея – вдовица на изменник и дъщеря на екзекутиран враг на републиката - Николо Аурелио иска разрешение от властите във Венеция и по повода е свикана специална комисия, начело с дожа. Разрешение му е дадено, като един ден преди сватбата републиката връща на Лаура зестрата й, преди това конфискувана. Картината на прочутия и много скъп Тициан има за цел да придаде допълнителна тежест на брака. Има теории, че саркофагът е напомняне за несправедливата смърт на баща й, а водата изтичаща от него е символ на новия живот.
Отвъд формалния повод има и други тълкувания на тази картина. Например, че на нея си дават среща Медея и Венера, за да говорят за Язон. Или че Тициан просто е нарисувал два образа на своята красива любима Виоланта. И в двата случая картината е прекрасна, спокойна и вдъхваща умиротвореност на зрителя с меките тонове на дърветата и небето и общата хармония на пейзажа. Има теория, че картината е вдъхновена от литературна алегория от ХV век, написана от Франческо Колона. А може би облечената жена е самата Срамежливост, която крие своите богатства в кутията. До нея Купидон превръща мъртвата вода в жива, потапяйки ръката си и улавящ цветове от шипка – символи на земната любов. Самите женски фигури са сведени една към друга като символична арка. Часът на деня също е избран не случайно, слънцето залязва и настъпва часът на Ерос.
На картината е закодирана и една напълно неочаквана любов – тази към безкрайните поля на континента. За жителите на прекрасната, но каменна Венеция ливадите, овощните дървета, аромата на цветя, дълбоките сенки на дърветата и часовете езда са само далечна мечта. Това често се изобразява на венецианските картини, като най-големите майстори на тези пейзажи са именно художниците, родени по склоновете на Алпите като Тициан.
Има и още една любов, на която тази картина дължи столетната си слава и мистерия – любовта към изкуството. Тя връща погледа отново и отново към красивите лица на жените, към мраморните барелефи, дълбокото небе и пейзажите, които съществуват само в картините – като спасение.
Comments