Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
На пръв поглед не се сещам друг художник, който да е такъв майстор на свързването на вярата и политиката в живописта като Тициан. За такова обвързване със сигурност човек трябва да има и бизнес нюх, а Тициан е имал не само художествен талант, а и големи търговски заложби. След като се сдобива със статута на венецианско съкровище и голяма слава, Тициан е търсен от европейските елити, които се надпреварват за него, а дългият му живот му позволява да изпълни много такива поръчки за портрети не само на властимащи, но и на техните съпруги.
Най-яркият пример за сливането на вярата и политиката е връзката на Тициан с последния наистина велик император Карл V от Хабсбург (същият, който опожарява Рим през 1527 година). Художникът рисува няколко негови портрета и се смята, че дори развиват близко приятелство. Kъм края на живота на Карл Тициан рисува картината „Страшния съд“, която императорът поръчва за своя погребален параклис и е толкова впечатлен, че никога не се разделя с картината и дори умира, молещ се под нея.
Днес не можем напълно да схванем как толкова могъщ човек може да умре без да се обърне с прощални думи например, а в молитва, но за разлика от нашата епоха през XVI век духовното измерение има огромно значение, така че император Карл в края на живота си няма други неотложни задачи, освен да подготви душата си за среща с Бога.
Картината показва много бурна динамика – Карл V е увит в плащеница и извикан на съд, след като е изоставил мантията на суверена. Tой вече не е всевластен император, а човек, покварен от греха и търсещ опрощение. Девата е изпълнила ролята си на посредник, а в картината се вижда цяла група застъпници – Йоан Кръстител, Мойсей, пророк Езекил, Ной, Давид ... Всички просят милост за Карл. Тази картина не се намира във Венеция, а в Мадрид, но я споменавам тук, защото е най-яркият пример за връзката между политиката и вярата в творчеството на Тициан.
Във Венеция могат да се видят няколко подобни картини, като най-известната се намира в палата на Дожите и изобразява дожа Антонио Гримани, коленичещ пред Вярата. По това време е направо задължително дожите да свързват обществения си образ с вярата. Приживе Гримани се слави като човек, който е способен да превърне „пръстта в ръката си в злато“ и отличен политик. Той харчи парите си, за да създава политически връзки и важни съюзи, като най-голямата му цел е да направи кардинал сина си Доменико. Междувременно го преизбират и за Капитан на моретата и повежда венецианския флот срещу турците. След няколко трагични исторически събития Гримани е заточен в Херсо, откъдето го измъква сина му Доменико и го прехвърля в Рим, откъдето Гримани възстановява имиджа си, така че дори е преизбран за дож през юли 1521 година, но така и не му остава време да си поръча подобаващ портрет. Години след смъртта му дожът Франческо Верниер възлага на Тициан да нарисува Антонио Гримани на колене пред Вярата.
Това са много активни години на Тициан в палата на Дожите, но картината остава недовършена, което я спасява от пожара в Залата на колежа през 1574 година, където е била планирана да бъде изложена. Днес се намира в Залата на четирите врати, почти срещу портрета на правнука му Марино (също дож). От едната страна е евенгелистът св. Марк (покровителят на Венеция), който се обръща към Вярата с лъва, който реве в краката му, държи Евангелието в едната си ръка и се застъпва за дожа. В центъра е алегорията на Вярата, сияеща сред златна светлина, държаща чашата, докато прегръща тежък кръст с помощта на пърхащи херувими. Накрая, вдясно, е самият Антонио. Слабо лице, дълга, напрегната и сбръчкана шия, набръчкани очи и разтворил ръце като св. Франциск. За статуса му напомня великолепното наметало в червено и злато, и бляскавите доспехи. Пажът му държи корона от червено кадифе и злато, украсена с перли и скъпоценни камъни. Зад него две огромни колони образуват фона с рубиненочервена завеса и семейния герб на знамето.
В тази картина няма нищо случайно, тя е политическа поръчка – човек не може да не бъде поразен от силата на бронята и богатството на наметалото. Смята се, че дори разстоянието между дожа и св. Марк неслучайно е толкова голямо, за да се отдели максимално място за демонстрация на силата на Венеция чрез символите на червеното, златото, самият св. Марк, лъва с кървясал и свиреп поглед, но и буквално – фонът зад тях е гледка към Венеция, претъпкано пристанище с лодки, център на търговия и мощ, въпреки спомена за поражението, което носи със себе си фигурата на дожа. Абсолютно брилятна ренесансова картина!
--------
Ако сте любители на Венеция и нямате търпение да я посетите и да видите по най-хубавия начин, Елена организира онлайн разходка по Канал Гранде на 1 февруари, на която ще разкаже за най-интересните палати и моста Риалто.
Можете да се запишете безплатно с имейла си тук: https://bit.ly/3QPmWkB