Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Художникът Борис Неменски е един от най-красивите и искрени гласове в съветското изкуство и именно затова – заглушен. Защото в Русия никога не са харесвали искрени гласове. Най-известната картина на Неменски се нарича „Безымянная высота“ – което буквално означава „безименна височина“, но също така се използва в изкуството като описание на участък от бойните действия, за който се водят ожесточени битки. На този руски художествен израз има еквивалент, за който аз се сещам винаги когато погледна тази картина – началото на стихотворението на Дебелянов „Един убит“.
Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
Неменски рисува обгоряла земя, а върху нея в мъртва хватка лежат руски и немски войник. Две слабички момчета, глава до глава, еднакво уязвими и някак невинни в своята смърт на тази безименна височина. Художникът разказва, че в картината има негов личен спомен. Още в първите си дни на фронта той сяда върху покритата от сняг земя и усеща, че под него име нещо необичайно, което се оказва трупа на убит немски войник. Това е първия убит на фронта войник, който Неменски вижда и той е почти дете, русо момче на годините на художника, напълно различен образ от лицето на врага-чудовище, за който се говори в пропагандата.
Заради тази картина и двусмисленото и „непатриотично“ послание в нея, Неменски изпада в немилост и престават да излагат картините му. Всъщност ветераните от войната я харесват много, като тази картина години по-късно остава силно въздействаща за всеки зрител с военен опит. Художникът разказва как вече много възрастен прави ретроспективна изложба и в края на деня преди затварянето на галерията отива при мъж, който седи от часове пред „Безымянная высота“ и го пита кой е. Оказва се, че е ветеран от войната в Афганистан, но за него този сюжет е абсолютно ясен и без думи. Като всяка велика картина, в нея е уловено нещо много по-голямо от самия миг и конкретното събитие.
Благодарение на Константин Симонов, който говори на глас за възхищението си от вечния сюжет на погубените млади животи, Неменски започва отново да работи и се връща в художествения живот на Съветския съюз. Злополучната картина така и не успява да намери място в галериите в СССР и в крайна сметка художникът я продава на Петер Лудвиг, в чиято колекция в Аахен тя се намира и в момента. Така една от най-великите руски военни картини всъщност е в Германия – вероятно в това има някаква ирония, но в светлината на сегашните събития тя е много горчи.
Comentários