Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
На площад Синьория във Флоренция съжителстват много образи, но един е с особено лоша репутация. Дори блокът мрамор, от който е направена скулптурата „Херкулес и Какус“, е предпочел да се самоубие, падайки в реката Арно при транспортирането му, пред съдбата да попадне в ръцете на автора си Бачо Банделини. Скулптурата стои от другата страна на входа на палацо Векио в съседство с Давид на Микеланджело.
„Тая добродетелна творба показва, че ако острижете косата на Херкулес, отдолу няма кратуна, която да му побере мозъка. Главата му не е ясно на човек ли е, на лъв ли е, лошо поставена е на врата – с толкова малко изкуство и толкова лоша грация, че никога не се е виждало по-лошо. И тия огромни рамене приличат на магарешки седла, а гърдите и останалите му мускули не изобразяват човек, а чувал пълен с пъпеши – нека бъде поставен вдясно, облегнат на стената!“
Това са думи на Бенвенуто Челини, с които описва творбата през 1534.
Но кой е този клет Бачо Банделини, авторът на „Херкулес и Какус“? И защо грозната му скулптура е в сърцето на Флоренция?
Бачо Банделини е „ученик“ на Микеланджело. Не е същински ученик – по времето, когато Микеланджело вече е много известен, се разрешава на художници да влизат в ателиетата му и да разглеждат творбите и проектите му. Бачо обожава Микеланджело и си урежда специален достъп като често остава сам със скици, макети, изгражда нездрави лоши чувства на завист, прераснали в омраза и дори има случай, в който така се отчайва от собственото си бездарие, че унищожава проекти на Микеланджело. Завистта и яловата му амбиция да надмине Микеланджело са това, с което остава в историята.
В началото поръчката за „Херкулес и Какус“ е дадена на Микеланджело (1505 г.), но поради ангажиментите си в Рим той прави само модел, който днес може да се види в музея Буонароти. През 1525 година Бачо получава поръчката от Медичите и се заема да направи по-голяма, по-хубава, по-мускулеста, по-гигантска, по-по-по- скулптура от Давид! Сцената изобразява Херкулес, който подчинява Какус, крадецът на биковете му, когото поваля с тояга. Бачо се заема „на стероиди“ със задачата и иска да направи произведение, което да е поставено на престижния площад до Давид.
За да оправдаем малко Бачо, трябва да имаме предвид и артистичния контекст – по това време средата е обсебена от славата на „великаните“ от зрелия Ренесанс (Рафаел, Леонардо, Микеланджело). Младите художници са инструктирани да вървят по техния път. Това е ерата на маниеризма, когато чувствителността на самия Бачо е направо смазана от гигантските модели, които е принуден да прави в стремежа си да надскочи летвата и изоставя посоки, които са по-подходящи за него (например е работил по някои фини релефи в катедралата Санта Мария дел фиоре).
Статуята „Херкулес и Какус“ е завършена през 1533 г. и е поставена на каменната площадка пред палацо Векио, известна като „парапета“. Това е място, където се демонстрира силата на Флоренция – както на духовната, така и на светската власт. Изображенията там имат политическо значение. Първата статуя на площада, Мардзоко (лъвския символ на Флоренция), е поставен през 1349 година. Микеланджело извайва Давид по поръчка на републиканския съвет, за да отбележи победата над Медичите. А произведението на Бачо Банделини има също политическа символика (завръщането на Медичите) и реално естетическата му стойност не е чак такъв приоритет на времето.
Днес обаче тази скулптура, която е точно там, където е поставена в първия си ден, играе неочакваната от създателя си роля да подчертава красотата на Давид и таланта на Микеланджело и да свидетелства за това, че завистта и омразата не могат да родят нищо хубаво.
Comments