Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
История едно - жената
Катарина Хофт имала скучен и напълно обикновен живот. Хора като нея преминават през света напълно незабележими. Има обаче една важна подробност – Катарина имала богат баща. Той бил търговец в Амстердам и именно там през 1619/20 година Франц Халс рисува този портрет, на който Катарина е със своята дойка. Подобна конфигурация е типична за онова време, когато дойката е най-важния човек в живота на малките деца от заможни семейства. По-внимателното разглеждане на картината, която наистина си заслужава да бъде огледана по-дълго показва, че Катарина има всички атрибути на много богато дете – тя е облечена със специално ушита за нея рокля от златотъкана материя, толкова пищна, че на този фон почти не си личи, че в ръката си държи детска дрънкалка от чисто злато. На раменцата й отзад висят две ленти – това е обичайно за малките, току-що прохождащи деца, за да ги държат да не паднат. Тези разкошни дрехи показват не само високото положение на семейството й, но и специалния статут на детето – когато Катарина се ражда, майка й е на 41-годишна възраст, което е абсолютно чудо. Тя е първото и единствено дете в семейството.
В берлинската галерия на старите майстори (Gemaldegalerie) залата на Франс Хал е последната в дъното в дясно и до нея обикновено човек стига вече преситен от образи, красота и истории. Портретът на малката Катарина е срещу вратата и със своето хубаво, усмихнато лице, някак веднага става симпатична.
Две зали по-натам е нарисувана Катарина на 18-годишна възраст, в навечерието на сватбата й. Типично за времето тя и бъдещият й съпруг са на отделни портрети, но позите им са такива, че са обърнати един към друг. Хубавото детенце е станало по-скоро грозновата млада жена, дрехите й отново са абсолютно разкошни, все така супер неудобни. Съпругът й – с неприятна физиономия и огромно шкембе – е 20 години по-стар от нея, но пък е кмет на Амстердам. Последното дава на Катарина финансова сигурност, което е важно имайки предвид, че 30 години от живота си тя е вдовица.
Двата нейни портрета са едни от любимите ми в галерията – напомняне за това, че само чрез изкуството сме вечни. И че понякога това се отнася и до някоя грозновата бюргерска дъщеря и съпруга.
История две - градът
На първи октомври 1920 година, със специален документ, гласуван от Берлинското кметство, е създаден Берлин във вида, в който съществува и днес. В него освен така наречения „стар“ Берлин влизат още седем периферни града, всеки от тях и днес е отделен район, както и още 59 селски местности и 27 имения. Общо в „Големия Берлин“ има 20 административни области. С това буквално за една нощ територията на града става 13 пъти по-голяма, а населението наброява 4 милиона 347 хиляди души. За сравнение – в момента в Берлин живеят 3 милиона 466 хиляди човека.
Германия след Първата световна война не е приятно място. Столицата й е пренаселена, мръсна и опасна за живеене в много отношения. В новообразувания град има прекалено много проблеми за решаване, като основните от тях са – транспортната структура – недостатъчно трамвайни линии, над 20 от тях са частни, билетите не са универсални, улици има малко, инфраструктурата е зле. Строителството е хаотично, сградите са високи и близо една до друга, със сенчести дворове. Няма зеленина, няма спортни площадки. Кметът на града успява да разреши по-голямата част от тези проблеми за два – повтарям два – мандата.
В момента в музея на Берлин има голяма изложба по темата и за човек, живеещ в София, почти всичко там звучи като фантастика. Освен това самият музей, който се помещава в стар манастир, е много красив.
История три - вождът
Третата история е тази снимка. Просто не можах да не я споделя. Това е пропаганден плакат от 1938 година и на него е показан ясно кой, а плакатът прославя „Пътищата на Адолф Хитлер“. От обясненията става ясно, че голяма част от пътищата, изградени по време на Третия райх, са били планирани и подготвени от Ваймарската република. Важното е с какво е избрал да се похвали вождът. Както се казва – без коментар.
Този плакат е от друга изложба за Берлин, която се намира по продължение на една от двете запазени части от Берлинската стена. В случая тази е до музея на терора и там винаги има много интересни експозиции.
Истории човек може да събира и просто като се разхожда из Берлин – и именно затова го обичам толкова много…
Comments