Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
плакат и снимка: Фейсбук страница на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"
„Тютюн“ е любима, велика книга и опитът да се пресътвори на сцена е във всеки случай много смел и заслужаващ уважение. Историята на Ирина, нейната отчаяна, обречена любов към Борис в зловещата сянка на „Никотиана“, паралелно с това разгръщащата се трагедия на войната, която неминуемо променя целия живот – всичко това го има в пиесата. И все пак…
Постановката „Тютюн“ на Варненския театър, зад която стоят големи имена като драматургът Юрий Дачев и режисьорката Бина Харалампиева, е разочароваща, протяжна и напълно лишена от страстта и красотата на прозата на Димитър Димов. Може би първата причина е в това, че всички замесени в представлението много вдигат летвата на очакванията – тук освен вече споменатите мога да добавя и красивата Диана Димитрова в ролята на Ирина, Калин Врачански като Морев и Стоян Радев като Фон Гайер. Безспорно Диана Димитрова е абсолютна находка като Ирина – тук дори не става въпрос за това колко е хубава, колкото за цялостното й присъствие на сцената, за еволюцията на образа и чисто физическите трансформации, които претърпява – тя сякаш узрява пред очите ни и от плахо, хубаво момиче се превръща в красива, хищна жена.
Проблемът е, че това е единственият образ в развитие, като поради специфичната адаптация, Ирина също в един момент спира да се променя, сякаш в пиесата държат тя до самия край да остане положителен образ – нещо, което в книгата не е точно така. Калин Врачански, който безспорно е талантлив актьор, е безинтересен и еднопланов в образа на Борис Морев и изглежда напълно заменим. Всички останали актьори са по-скоро посредствени, като режисьорското решение да излизат отпред на сцената и да рецитират репликите си изобщо не допринася за достоверността на действието. Отделни преувеличени жестове, крясъци и „поучителни“ реплики, дописани към романа, както и абсолютно неподходящия избор на актьор за важната роля на Павел Морев, никак не допринасят за доброто впечатление.
Сценографията и костюмите на Свила Величкова и Ванина Цандева са чудесни и са още един плюс, но той не е достатъчен. Постановката повече прилича на комикс, отколкото на театър и само в отделни моменти в нея проблясват силните чувства от книгата.
Честно казано от филма „Тютюн“, който съм гледала преди много години, днес не помня абсолютно нищо, освен прекрасното лице на Невена Коканова. Тук, в пиесата, отново само Диана Димитрова като Ирина остава в спомените на зрителите. Две прекрасни жени в една роля – не е малко в крайна сметка.