Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Фани и Феликс
В изкуството не е нещо нечувано да се окаже, че произведение на един артист е всъщност на друг. Но всеки с вкус към неочакваните обрати ще оцени, когато творба на мъж се окаже, че всъщност принадлежи на жена – това са големи открития, защото допреди един-два века жените са преминавали през времето напълно анонимни. И докато напоследък художествени творби на жени се откриват и вадят от мазетата на музеите, по-различно е при жените композитори. Знае се за едва няколко такива – например Франческа Качини, която е първата жена написала опера (всъщност балет за коне, който е представен през 1625 година във Флоренция). Или за Барбара Строци, която е публикувала повече творби от всеки друг композитор през XVII век и то без протекцията на църквата, нито на благородна фамилия. Вероятно защото Строци е била куртизанка, а подобни неприлични неща като женски подпис под произведение е можело да минат по-лесно, ако жената е от най-древната професия.
Разбира се всички днес знаем за Клара Шуман. Но кой знае за Фани Хенсел, вирутозната сестра на Феликс Менделсон, вероятно дори по-талантлива от него. Днес тя се смята за един от най-важните комозитори на романтичната епоха.
Фани Хенсел композира много – над 500 творби. Една част от тях са издадени под името на брат й. Не се знае точно колко са, но със сигурност се знае, че Оp. 8 и Оp.9 са нейни. Достъпът до творчеството, дневниците и писмата на Хенсел за живота й е затруднен до чак до 90-те години на миналия век, когато учените започват да сглобяват картината и установяват доста подобен на брат й, но все пак уникален неин стил.
Тук трябва да се спомене мистериозната „Великденска соната“. Изследователите на Менделсон знаят, че тази творба съществува, защото е спомената в семейна кореспонденция. Когато откриват сонатата през 1972 година във Франция, неправилно я преписват на Феликс и почти 40 години са необходими да се преоткрие творбата и да се препише правилно на сестра му – през 2010 година.
Фани и Феликс имат разлика от 2 години като тя е по-голямата. И двамата получават еднакво образование. На 12 години Фани вече изпълнява първите си композиции вкъщи, а Феликс пред публика. Феликс нежно нарича сестра си „Минерва“ (римската богиня на мъдростта), заради нейната превъзходна музикална и интелектуална проницателност. Именно тя през целия му живот е негов съветник и той се доверява на нейното ухо и преценка безусловно. Творчеството на Фани обаче остава между четири стени. Дори баща й, който я подкрепя много в нейното музикално образование, през 1820 година изрично пише в писмо към Феликс, че това не може да бъде професия за нея: „Тя може и трябва да бъде само украшение, но никога основа на вашето същество и това, което правите“.
Фани се установява в очакваната за жена домашна роля – омъжва се през 1829 година, но продължава да композира. През 1830 година намира изобратателен начин да се изявява, като основава свой неделен музикален частен салон, Sonntagsmusiken. Това й дава възможност да израства като музикант, да планира концертите, както и да дирижира и да изпълнява собствени произведения.
Фани Хенсел има само едно документирано публично изпълнение. През 1838 година изпълнява Първия концерт за пиано на Феликс Менделсон с благотворителна цел. В последната година преди смъртта й започва да издава произведенията си. През 1847 година, след нейната смърт, брат й и по-късно немският издател Фуроре Верлаг отпечатват останалите.
Да се покаже на „светло“ една жена творец винаги е било много трудно, а за жените в музикалната история дори още по-трудно.
Без публично признатите индикатори за успех – овациите, възхищението на критиците, изпълненията пред важна публика – стойността не се преписва и творбата избледнява от паметта със смъртта на създателя си. А за жени такова признание по принцип е невъзможно. Тяхната музика се превръща в тишина. Когато публиката влиза в концертна зала да чуе Моцарт, Бетовен, Брамс или Чайковски той избира от канона, от исторически одобреното. Но когато произведението е на жена, това днес се подчертава специално – с преса, лектори и т.н, за да може произведението да създаде момент в историята и с времето да се нормализира присъствието на жени в изкуството.
Comments