Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Тази седмица гледах един панел, организиран от Британския институт във Флоренция, на който бяха събрани авторитетни за туризма в града лица като Леонардо Ферагамо (сина на Салваторе Ферагамо), Даян Арчибалд (UNESCO Herritage) и други местни фигури с позиции и дълъг административен опит в този сектор. Тази тема ме интересува изключително много, защото, освен че живея наблизо, си прекарвам професионалното време в социалните медии и исках да разбера какво вълнуващо ме очаква.
Така че си взех голямата кошница и се подготвих да чуя много ярки insights за това какво ще е бъдещето за туризма след ковид и да си сверя часовника, за да ми показва точно. Очаквах да се говори за технологии, за социални мрежи, да чуя плановете как ще се разшири достъпа на повече хора до туризма, очаквах да чуя очертани посоките за бъдещето, трендовете и това как едва ли не след ковид всичко ще се отвори за личната инициатива и как тя ще бъде подкрепена. Защото, какво друго би имало смисъл? След час и нещо приказки разбрах, че надежда за адекватни промени няма. Може би и затова ентуасиасти под 60 години в разговора нямаше и беше следен от около 20 души в пиковите моменти.
Три дни по-късно не спирам да си мисля за това какво в крайна сметка е бъдещето на туризма. Моето мнение е немеродавно, разбира се, а и както си говорихме и с Елица, това е огромна тема и заслужава направо поредица разговори, но все пак.
Първо, Италия. Италия е благословена с най-богатото културно-историческо наследство в света. На ботуша се намират буквално две трети от наследството на западната цивилизация. Осъзнаването на този факт през XX век е бавно – например, до 70-те години свободно се е паркирало в двора на галерия Уфици, което индиректно говори, че не е имало много много мислене за това какво е това място и какъв е потенциалът му. Администрацията днес посочва забраната за паркиране в двора на Уфици и пред палацо Пити като голяма работа за напредъка на туризма и доказателство за управленско мислене.
Проблемът на Флоренция, както е очертан от авторитетните лица, е в два аспекта – масов туризъм и споделена икономика. Тези реалности нямат нищо общо с пандемията. Масовият туризъм е следствие от увеличаването на възможностите на хората по света да пътуват, а пък се искат поне няколко години системи като Airbnb да обезлюдят напълно центрове на градове като Флоренция, така че сегашната изненада от ситуацията е непонятна.
Но този „стоп“, който се случва сега, е момент за осмисляне и действия. За съжаление, панелът, който слушах, не можа да излезе с нещо повече от това, че трябват спешно „правила“ (разбирайте „рестрикции“ и поредни усукани бюрократични процедури, които да възпират риска от появата и на най-малка нова идея и конкуренция), нито нещо повече от стимули (разбирайте пари на ръка) за занаятчии, гидове, турагенции (съгласна съм, че тези хора трябва да бъдат подкрепени). Бъдещето е да се направи опит да се спре Airbnb, като се „стимулират“ хората да се върнат да живеят в центъра, и да се запази пред-ковид статуквото, под формата на турагенции и прилежащия им персонал плюс да се елиминират незаконните туроператори. Изобщо, мерки свързани с харчене на публични средства и налагане на нови забрани.
Въпросът за качеството на туристите е политически некоректен и остава малко в периферията, а аз мисля, че е централен. Този въпрос се повдига винаги с половин уста, но при вида на пет евро по правило спира да е важен. Според Леонардо Ферагамо, посоката би трябвало да не е търсене на „богатия турист“, а на „културния турист“. Което звучи просто прекрасно, ако имаше и най-малка идея как този човек да се отгледа и привлече, след като самите турагенции с десетилетия разхождат хората само в петте най-важни точки в града, които са най-известни. А това не е нито чак толкова културно, нито чак толкова интересно, и съответно болшинството от туристите (т.нар масов турист) просто се шляе безцелно из центъра в търсене нещо да хапне и да си купи магнитче. По нищо не личи, че на турагенциите им идва на ум, че и те имат някаква роля в затъпяването на туриста. Очевидно всички са съгласни, че трябва да има разширяване, което ще дойде и естествено (просто никой повече няма да иска да се блъска с хора под статуята на Давид в бъдеще). Но как да стане това разширяване и кой да го осъществи, не се спомена.
Върхът за мен в тази дискусия беше мнението на президента на тосканския клон на националната асоциация на туроператорите. Според него туризмът във Флоренция се намира в дъното на буквата V. Тоест, той си представя че тази точица, след която ще започне стремглаво връщане нагоре, е сегашният момент.
Аз не се сещам за причина някой да хукне към Италия в мига, в който се ваксинира, по-скоро мисля, че настъпват изключително дълбоки промени на потребителските нагласи по принцип, че ще ползваме по нов начин културата, изкуството и туризма, че ще пътуваме в краен случай още много дълго (ако щете и по икономически причини) и, че ако изобщо има картинка, която да изобразява това, то тя е на обърнато П. Дъното не е точка, а разстояние.
Аз имам непоносимост към лошо управление и общи приказки и ми е мъчно, че Флоренция в момента не предлага нищо интересно, че се мисли единствено за още и още регулации, а не за възможности. И в крайна сметка си мисля, че туризмът в бъдеще ще се разгръща и развива не заради, а въпреки тези авторитетни становища. Просто никой не се интересува от начини и структури, изживели времето си. Те са като аудиокасети – понякога ни е мило как навивахме лентата с молив, но на никой не му липсват.
В момента има млади хора, които счупват Instagram, за да показват Флоренция, каквато е – огромна и дълбока люлка на Ренесанса, където няма камък, който да не е историческа ценност и където може човек да открие ново ниво в душата си, за което не е подозирал, че съществува.
И ако мога да направя една лична прогноза тя е, че бъдещето на туризма е някъде сред тези хора.
Comentarios