Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн е творец, към чието име могат да се добавят много характеристики и от дистанцията на три века е трудно да се каже кои са истина и кои - легенда. Тя безспорно е сред най-известните и талантливи художници на ХVІІІ век – далеч не само сред жените Твърди се, че единственият по-плодовит от нея творец е Рубенс. Елизабет е член на осем европейски академии по изкуствата, тя е дръзка и смела, както в живота, така и в изкуството.
Автопортретът й със сламена шапка от 1755 година събира само в една картина много детайли, с които Елизабет Виже Льо Брюн остава в историята на изкуството. Картината е реплика към портрета „Сламената шапка“ на Рубенс, на който обаче моделът е с филцова шапка с пера. Елизабет коригира тази грешка и на портрета си е с истинска сламена шапка, богато украсена. За картината на Рубенс напомня и облачното небе отзад. Всичко друго е типично за художничката – смело и почти скандално. Например фактът, че на картината се виждат зъбите й. През ХVІІІ век се смята, че зъбите си показват когато се смеят само селяните или лудите, обхванати от безумието си. Без да е ни най-малко безумна, Елизабет се е нарисувала леко усмихната, като белите й зъби се виждат. Възможно е това да е толкова недопустимо и поради факта, че кралят няма нито един зъб към 40-годишния си рожден ден и да се парадира с белозъба усмивка в двора не е признак на добър вкус. Елизабет е любимата художничка на кралицата, тя рисува над 30 портрета на Мария Антоанета и със сигурност е наясно с етикета.
За своя дълъг живот – а Елизабет доживява до 86-годишна възраст – тя рисува много свои автопортрети, сама или с любимата си дъщеря. Този със сламената шапка е най-известният, не на последно място и поради факта, че на него тя позира с палитра и четки в ръка, гледаща смело право в зрителя, горда с работата си. Като типична французойка Елизабет Виже Льо Брюн има безупречно чувство за стил и доста смели идеи в това отношение. Когато бяга от Франция след революцията, тя живее и работи в Австрия, Италия и Русия, където рисува много портрети на аристокрацията и е известно, че често сама прави прическите на моделите си, а понякога и дрехите, с които ги рисува. Както личи и по собствения й портрет, Елизабет не е привърженичка на перуките, тя носи косата си свободно пусната – тази мода във френския двор е въведена, твърди се, лично от нея. По отношение на облеклото тя предпочита свободните силуети и роклята й на картината е достатъчно удобна. Обеците й са красиви, с големи перли и тя ги е купила сама, с лично спечелените пари от работата си. Известно е от спомените на Елизабет, че мъжът й, доста по-възрастен от нея, проиграва на комар всички пари, които печели от продажбата на картините й и когато напуска Франция тя има в джоба си само 20 франка.
Този автопортрет е и своеобразна реклама на самата художничка. Нейната привлекателност със сигурност допринася за популярността й сред клиентите, майсторството, с което е нарисувала лицето и дрехите си, подсказва голямо професионално умение, а протегнатата й напред приятелски ръка, както й израза на лицето сякаш всеки момент ще заговори, скъсяват съвсем дистанцията. Днес тази картина се намира в Националната галерия в Лондон и е красноречив пример за присъствието на жените-художнички в историята на изкуството.
Opmerkingen