Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Непланирано, криво, несъвършено – така твори природата, така твори Хундертвасер. Гений или ексцентрик, кое от двете повече, още е спорно, но е безспорно, че и до днес творбите му са все така уникални и неповторими.
Хундертвасер е влюбен във вълнистите линии и спиралите. Един път в Хамбург той устройва пърформънс, наречен „Безкрайна линия“. Пред събралата се публика той и двамата му помощници започват да рисуват линии по стените, започвайки от пода. Това продължава часове наред, хората се разотиват, а администрацията се притеснява. Хундертвасер и помощниците му рисуват линиите дни наред, дори нощем, а когато им спират тока за да престанат, те рисуват на свещи. Целта им е да доведат линиите до тавана и там да ги съберат в центъра в спирала. Това обаче не се случва, тъй като им забраняват да продължат пърформънса. Хундертвасер е толкова ядосан, че демонстративно се отказва от позицията си на гост-лектор в Академията по изкуствата на Хамбург и напуска града.
Отношенията му с образователната система изобщо са сложни.
През 1948 година той постъпва във Виенската школа по изкуствата и напуска след три месеца, тъй като според него там нищо не могат да го научат. В Парижката школа по изкуствата се задържа като студент точно един ден. Когато, вече признат творец, е поканен да преподава във Виенската школа, той още на първата си лекция заявява, че ако студентите му са художници по душа, то няма нужда да учат, а ако не са художници, то е невъзможно да се научат. След това им казва да се махат и да се заемат с истинска работа.
Разбира се, Хундертвасер е знаменит не заради тези си прояви, а заради огромното си и разнообразно творчество, уникално по своя характер. В основата на личната му философия и естетика е любовта към природата. За да подчертае абсолютното си единство с нея, той прави две знаменити демонстрации чисто гол през 1967 и 1968 година и след смъртта си е погребан гол и без ковчег, като на гроба му расте едно дърво. Има слух, че се явява гол и пред кмета на Виена, за да защити проекта на жилищния комплекс, който иска да построи, но имайки предвид, че по същото време кметът е жена и че разрешение му е дадено без скандал, това вероятно е анекдот.
Така или иначе именно този проект го прави знаменит като архитект, преди това Хундертвасер е основно художник. Той е на 55 години, когато през 1983 година започва строежа на измисления от него дом във Виена.
Измислен, а не проектиран – строежът няма скица, защото тя би означавала ограничения и прави линии, а Хундертвасер не работи така.
Без предварителни планове и чертежи архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан построяват вероятно най-известната сграда на Виена. Във всеки случай при следващия проект на Хундертвасер кметството му отказва разрешение под предлог, че се получават големи струпвания на туристи и това пречи на обитателите. Общата площ на комплекса е 3556 квадратни метра. В него са разположени 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 квадратни метра, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Домът има 19 тераси с обща площ 1000 квадратни метра, зимна градина, разположена върху 90 квадрата, както и две детски площадки. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дърветата излизат от стаите. Сградата няма два еднакви прозореца, като за Хундертвасер именно прозорците са най-важното в една сграда. Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Според Хундертвасер планираната архитектура не може да се смята за изкуство, а съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове и всеки, посетил музея му, помни усещането да върви по спираловидната пътека, заместваща стълбището, приятно неравна като в гората.
Постройките на Хундертвасер по света са много, като най-голямата част са в Австрия и Германия, но има и в Япония, Швейцария, САЩ, Израел, Нова Зеландия. Именно там той живее близо до градчето Кавакава, в което построява градска тоалетна, която става толкова знаменита, че туристите се стичат, за да я видят и туризмът в района се развива благодарение на това.
Биографията му е известна и пълна с необичайни моменти. Роден е през 1928 година във Виена с името Фридрих Щовасер, което после променя. Родителите му са евреи, баща му умира когато Фридрих е на една годинка, а синът членува в хитлерюген. Младият Хундертвасер рисува от 6-годишен, на 24 прави първата си изложба във Виена и постига успех, а на 25 рисува първата си спирала, която остава любимият мотив в творчеството му. То, впрочем, се простира в много сфери на красивото – той прави дизайн за интериори, на марки, монети и дори флагове.
Несъвършенството е част от природата, а по отношение на защита на природата Хундертвасер е нещо като предтеча на Грета.
Той изнася лекции, пише манифести, бори се с всякакви средства. Един път демонстративно изяжда пластмасова опаковка от сирене, за да покаже колко излишна пластмаса се произвежда. Хундертвасер твърди, че хората се чувстват добре сред природата именно защото там няма прави линии, а това е, което ги потиска в градовете. В стремежа си да следва своята естетика той например винаги носи два различни чорапа, защото от еднообразието очите му се изморяват.
Умира през 2000 година на 72 години и оставя множество недовършени проекти. Днес сградите, построени от него събират овации, но идеите му не са станали масови. Струва си поне да се знаят.
Comments