Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Заглавието ми е малко шеговито, но не е лишено от истина – картините на Фриц Таулов, най-големият норвежки импресионист, сега са изложени в музея на Лилехамер до гравюри на Хокусай. Точно както си мечтаем с Елица един ден да видим показани зимите на Златю до тези на Брьогел. Фриц Таулов, подобно останалите импресионисти, е повлиян силно от асиметрията, широките гледки със сняг и вода, високите хоризонти на жанра Ukiyo-e.
Снимка: Елица Павлович Наричат го и художник на неспокойните води. Той рисува реки, водовъртежи, разломи, дълбини и бързеи, където има течения, бурни или почти неподвижни като тези във Венеция, Таулов ги е нарисувал.
Таулов е роден в Осло в семейство на богат аптекар през 1847 година и за малко да последва баща си, но влечението му към рисуването е силно и мястото му не е в лаборатория, а навън. До края на живота си стои по бреговете на реките посред зима, за да ги рисува.
Без проблеми с финансите той заминава за Париж през 1875 година и прекарва там пет години, в които работата му е силно повлияна от френските импресионисти. Той е приятел с много от тях като Моне и Гоген, и първата му жена е сестра на съпругата на Гоген. Таулов е централна фигура в появата на норвежката школа за импресионистична пейзажна живопис през 1880-те. Когато се връща в Осло, през 1882 година, става един от основателите на ежегодните изложби за съвременно изкуство.
Таулов е истински импресионист – винаги работи от натура и на статив. През 1889 година, след като пътешества до Щатите, окончателно се завръща в Париж, където живее до смъртта си.
Фриц Таулов се посвещава изцяло на въплъщаването на идеята за „изкуство заради изкуството“, популярна по това време в Европа. Тази концепция възнкиква през първата половина на 19 век във Франция. Тя призова художниците да подчертават автономната стойност на изкуството и да изключат загрижеността за морала и дидактиката – смятат това за пагубно за художествените качества на картините. По-горната картина се казва "Мелничарска сцена" и е един от шедьоврите на скандинавската живопис заради своята иизразителност, дълбочина и замисленост.
Но градските пейзажи не остават любимия му сюжет, най-добрите си картини Тулов рисува във френската провинция.
Не ме учуди, че е много харесван художник и в Русия (не само заради странната му "руска" фамилия) – ако се абстрахирате от архитектурата, където я има, сцените изглеждат някак "руски" и звучат с гласовете на руските класици като Достоевски, Толстой, Лермонтов, Тургенев: "Каква гледка! Реката се вие десет версти, смътно синя през мъглата; зад нея са воднистозелени ливади; нежни хълмове отвъд ливадите; в далечината над блатото с вик надвисват чучулиги; през влажния блясък, разлят във въздуха, разстоянието ясно се откроява ... не като през лятото". ("Гора и степ").
Талантът на Фриц Таулов се крие в способността да създава мистериозна и дълбоко философска атмосфера винаги в присъствието на водата. Тя е неговата истинска оригиналност и причина да го запомним и разглеждаме отново като един от непознатите, но големи майстори на импресионизма.
Commentaires