Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Марис, "Бряг" ( 70-те години на XIX век)
За нас, курортистите, морето има само един сезон и само едно предназначение. Роденият в Хага Якоб Марис вижда и рисува друго – море, небе, рибари. И докато ходенето на море за удоволствие и за здраве е на около два века, рибарите са там от столетия, неизменни като самия бряг.
Якоб Марис е най-влиятелният и успешен нидерландски художник от края на ХІХ век. Заедно с двамата си братя е в основата на така наречената „хагска школа“. Сравняват стила му с Якоб ван Ройсдал и Йоханес Вермеер, от които е силно повлиян. Славата си братята Марис печелят с портрети на кралски особи, но след седемгодишен престой в Париж до 1871 година, Якоб се завръща в родната Хага и започва да рисува основно морски пейзажи, често с лодки, платноходки и рибари. Именно тези картини днес могат да бъдат видени в музеите по света.
Просто „Бряг“ се нарича тази картина, на която най-вероятно е нарисувано крайбрежието до Швенинген, където Якоб Марис се установява през 1871 година. Риболовът е основен поминък в района от векове, но кей за лодките е построен едва в началото на ХХ век и затова когато Марис рисува там, приливът често изхвърля рибарските лодки на брега, както се вижда и на тази картина.
Съвременниците на Марис отбелязват неговата особена техника на рисуване – той започва най-напред с пейзажа, а след това добавя контурите на обектите, докато повечето художници правят обратното. Това се вижда и тук – небето и морето са нарисувани с размах, в типичните за Марис (и северното море) сиво-кафяви тонове, с усещане за простор, въпреки че самата картина не е голяма по размер. Това се дължи и на пропорциите в картината – небето заема по-голямата част от нея.
Марис рисува картината по време, когато Швенинген е популярен курорт, но нищо такова не се вижда тук. Самотния рибар, който тегли мрежата си, белите гребени на вълните, сивото небе, кръжащите в него птици – всичко това внушава усещане за вятър и предчувствие за буря.
Век и половина по-късно рибарите и техните дървени лодки остават неизменно част от морския пейзаж, макар и все по-рядко. В тази картина има нещо вечно, дано всички следващи поколения зрители да могат да видят и усетят все същото – море, небе, рибари.
Comments