Елена Миланова
Всяка зима в сърцето на Копенхаген оживява коледен базар. На него можете да опитате, помиришете и купите всичко, което коледното ви сърце желае. Украса, подаръци, бижута, греяно вино, горещ шоколад... Можете да се повозите на носталгична въртележка за деца, да срещнете и да се снимате с Дядо Коледа, а от съпругата му можете да се научите как се прави прочутото хартиено датско Коледно сърце. Всяка сергия на пазара носи името на приказка на Андерсен, а базарът – неговото име – Коледен базар „Ханс Кристиян Андерсен“. Човек, превърнал се в символ на Коледа. И на Дания.
Андерсен идва в Копенхаген от Одесе, където е роден в бедно семейство на перачка и обущар през 1805 година. Неговата майка не може да чете и дори да пише името си, но баща му – да. Именно той отваря очите на детето си за литературата от Шекспир до „Приказки от 1001 нощ“. В семейство Андерсен нямат много поводи за радост, но момчето им живее в света на книгите и се научава не само да разказва истории на жените, които стоят пред домовете си и да рисува с тебишир по вратите на домовете им героите, но и много умело да изрязва най-различни форми от хартия.
Младият Ханс иска да стане всичко – актьор, писател, танцьор, певец в кралската опера дори. Но когато на 14 годишна възраст пристига в Копенхаген, за да сбъдне мечтите си, всички са разбити. Много е слаб за актьор, не е образован за писател, за оперен певец не става, а за танц е твърде висок „дългуч“.
На Нова година през 1835 година, когато е на 30 години, Андерсен пише писмо до приятелката си Хенриет Хенч. В него споделя, че е започнал да пише приказки за деца, които ще покорят и бъдещите поколения. За три месеца написва и публикува приказките, които познаваме отлично и днес с някои от любимите ни герои – принцесата и граховото зърно, Малечка Палечка, Малката русалка, онзи цар, на когото никой не смеел да каже, че е гол... Започват да го канят да разказва приказките си и тук майсторското му умение да изрязва стотици и дори хиляди великолепни форми от хартия намира неочаквано приложение. Докато разказва историите си пред публиката, Андерсен все си изрязва нещо, а накрая разкрива пред слушателите си трансформацията на един прост лист хартия в приказна форма или сцена, която ги оставят захласнати като пред магия.
За разлика от другите автори на приказки като братя Грим например, които разказват най-вече приказки, останали през поколенията от германските селяни, приказките на Андерсен са плод на личен опит и преживявания от детството му и взаимоотношенията му с другите. И той като Грозното патенце е роден в бедно семейство и често се чувства изолиран и самотен, но после се превръща в лебед с преоткриването му като разказвач на истории.
Приказките му са достатъчно семпли, за да грабнат въображението на децата, но и достатъчно задълбочени, за да развълнуват и накарат възрастните да се замислят за живота и света, който ги заобикаля. Малката русалка например е простичка история за момиче, което се влюбва в красив принц, но е и сърцераздирателна метафора за саможертвата, неизказаната любов и изкушенията на непознатия свят. Или пък „Новите дрехи на царя“, която на пръв поглед разказва за един глупак, който ходи гол, но всъщност е разказ за ефекта, който има казването на истината върху социалния натиск.
Андерсен е християнин и истински естет, и в приказките си елегантно засяга много тежки теми. Днешните деца може да не знаят, но приказките за Малката русалка и Оловния войник например нямат щастлив край и все пак те не оставят неприятен вкус, целта им не е да плашат или травмират, а да възпитават съчувствие. И това издига Андерсен до идеалния „коледен“ автор. Неговите приказки вдъхновяват за съпричастност към героите и са една благородна интродукция до много по-сериозни теми като смъртта или несправедливостта, разказани като достъпна история.
Защото коледният дух само отчасти е свързан с греяното вино и вкусната трапеза, и подаръците. Той е най-вече е чувство на съпричастност и любов към другите, и надежда за това, че винаги имаме шанс за ново Рождество като по-добри хора.
Въбражение, поезия, любов и християнска вяра правят от бедното момче световноизвестен автор, който наистина сбъдва мечтата си да остави нещо за „бъдещите поколения“, както пише в писмото си, още преди да издаде първите си приказки. И между другото само да измисли прословутото хартиено датско Коледно сърце. Как се прави то, можете да научите тук.