Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
За мнозина Брюж е идеална, подредена картинка. Напълно възстановен и чист туристически град, мечтано място за хубав уикенд, но дали е така? Има ли приказният град и обратна страна, всичко ли е чак толкова автентично, колкото изглежда, и ако е така, кой ще се осмели да я покаже? Тринадесет художници и архитекти размишляват върху този въпрос и търсят какво става зад затворените врати на величествените сградиза третото издание на триеналето в Брюж (до 24 октомври), което носи заглавието ТraumA. TraumA обаче не значи само „травма“ – тъй като кураторът е немскоговорящ, това включва и всяка дума, която може да се намери в заглавието. Raum например, което означава стая или пространство; Traum, което означава сън, и, разбира се, самата травма. Така изданието не е само разговор за травми, а и за сънища (но и кошмари), за фантастична и красива приказка, но и за тъмната и мистериозна страна на нещата.
В сянката на бароковата фасада на църквата Света Валбурга е застинала въртележка в естествен размер, яздена от скелети. Това е инсталация на художника Ханс Оп де Беек, носеща името Danse Macabre (Танцът на смъртта). На нея времето е спряло и всяка радост изглежда е изчезнала. Това е носталгична панаирна атракция, нещо, което стои между мечтата и кошмара – странна и меланхолична. Конете нагоре ли вървят или надолу във въображението ни? Чуваме ли скрибуцането на музикална кутия, усещаме ли мириса на бонбони? Или само виждаме неподвижно изображение, посочващо нуждата ни от забавление?
Оп де Беек създава въртележката в Брюж с много от атрибутите на кича. Каруселите са помпозни, кичозни обекти, в които нищо не е автентично и могат да се открият на всеки панаир. В тях всичко е розово, злато и сребро, орнаменти и украсени дървени коне. Абсурден и трагикомичен обект, нещо, върху което поставяте детето си, което просто се върти в кръг. Това е почти като метафора за самия свят днес и на онези дни, в които просто искаш да извикаш „Спри, искам да сляза“. За да се противопостави на този образ на бонбоненото, празничното и фасадното, Оп де Бекк прави своята в монохроматично сиво, сякаш е покрита с пепел – като един вид остатъчен образ, който много използва в работата си. Той не прави симулация на въртележка. Неговата е като абстракция, черно-бяла снимка, където целта не е да се симулира реалността, а да се усети нещо по-дълбоко. Като премахва разсейването от цветовете на празника и световъртежа от движението, той провокира зрителя да се съсредоточи върху това отдолу – в неговия случай буквално с Танца на смъртта и скелетите.
Danse Macabre е изработена от метал, дърво, полиестер и други материали, но най-вече въртележката е покрита със специално създаден от художника вид боя, която нанася по такъв начин, че скулптурите му не изглеждат оцветени, а съставени от този цвят. Мекият сив тон красиво изразява лице, ръка или украшение и матов и напълно не лъскав. Наподобява кадифена кожа, която много меко отразява светлината. Оп де Беек казва, че не се интересува от това да прави човешки същества в цвят и казва, че ако се интересуваше от това, щеше да прави скултури като мадам Тюсо. Неговите са "просто скулптури". Една такава в момента може да се види и в Ермитажа – странен конник с чадърче и маймуна на рамото.
Bình luận