Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Историческата справедливост изисква да се отбележи, че Ханс Холбайн Млади е много по-велик от краля, в чийто двор е придворен художник. Всъщност ако не са многобройните бракове на Хенри VІІІ и реформата в църквата, която той прави с тази цел, едва ли мястото му в историята е гарантирано. Холбайн, на свой ред, е един от най-важните немски художници на ХVІ век и портретите, които създава са изумителни и до днес – не само със своето майсторство, но и със своя смисъл.
Холбайн Млади, както подсказва името му, е част от династия художници и е най-прославилия се неин член.
Баща му е неговият пръв учител, художник е и неговия чичо Зигмунд. Ханс Холбайн се ражда през 1497 година в Аугсбург, кариерата си на художник започва в Базел, изкуството му е повлияно както от италианския Ренесанс, така и от идеите на хуманистите от неговата епоха, които той познава и рисува – Еразъм Ротердамски в Базел и Томас Мор в Лондон. Творчеството на Холбайн обичайно се разделя на четири периода – два Базелски и два Английски. Вторият му престой в Лондон е апогея на кариерата му и през тези малко повече от десет години той създава най-известните си портрети, сред които и тези на краля и някои от многобройните му съпруги, които благодарение на книги, филми и сериали са вероятно далеч по-известни по света през ХХІ век, отколкото приживе.
До нас са достигнали няколко портрета на Хенри VІІІ, рисувани от Холбайн, както и портрети на Джейн Сиймур, Едуард VІ, херцогът на Норфолк и други. Холбайн е един от героите в двата романа на Хилъри Мантел, посветени на епохата на Хенри VІІІ, и картините му са описани така, че на читателя веднага му се иска да ги види.
Интересна подробност за кариерата на Холбайн в английския двор е и фактът, че освен придворен художник, той е и автор на церемониалните одежди на краля. Очевидно Хенри VІІІ се отличава с отличен вкус. Стилът на Холбайн по най-прекрасен начин съчетава Ренесанса с немската традиция, наследена от Дюрер. Картините му са перфектни, но не идеализират обекта до степен на неузнаваемост, а дрехите са най-детайлно нарисувани. Лицата на моделите му са винаги скицирани подробно предварително, докато ръцете например той не включва в скиците си.
Портрет на третия херцог на Норфолк, 1539
Предварителните рисунки на Холбайн са много детайлни и доста от тях са запазени, но за самия художник функцията им е само подготвителна и те не са нито надписани, нито датирани. В първия си базелски период Холбайн е все още силно повлиян от Северния Ренесанс и Ян ван Ейк – скиците му са много подробни, подготвени да бъдат показани на поръчителя, отстрани са написани указания за цветовете на всеки детайл.
По време на престоя си в Англия, след като е минал и през Франция и се е запознал и с тамошния метод на скициране с моливи, Холбайн възприема техника, която му позволява да съкрати до минимум времето за позиране на модела. Това е обяснимо имайки предвид ранга на лицата, които му позират. Холбайн рисува контурите на лицето на хартия и след това копира тези контури върху дъската за рисуване чрез игла. Така подготвителните му рисунки имат за цел само да дадат насоки за портрета, а вече не са самостоятелна рисунка, годна за показване.
ХVІ век е период на разцвет на немския хуманизъм и Холбайн е повлиян от тези идеи, според които биографията на всеки човек е част от историята, в която се запазва следа от дейността на всеки. Именно портретът представлява една от формите на историко-биографичен документ. За тази цел се изисква не само портретът да е максимално достоверен на вид, но и често е придружен от надпис, описващ най-подробно делата на нарисувания. Освен това на портрета често има изобразени детайли, насочващи към възрастта на нарисувания, родното му място, професията му, социалния му статус. Най-красноречив пример за такива портрети са творбите на Дюрер, но Холбайн като последовател на същата школа гледа на своите портрети като на исторически документи.
Има запазени образци на портрети, на които Холбайн е изписал възрастта на нарисувания. Освен това за епохата е характерно рисуването на портрети за спомен – за аристокрацията това е нещо като еквивалента на снимките. Именно такъв портрет за спомен изпраща Еразъм Ротердамски на Кентърбърийския епископ, а художник е именно Холбайн. На свой ред епископът също позира на художника и връща жеста. В този случай картината има не само художествена, но и документална функция – да предаде правилно образа на позиращия.
Еразъм от Ротердам, 1532
Ханс Холбайн умира в Лондон от чума без да завърши проекта си от портрети, но се предполага, че е имал амбициозната задача да нарисува всички велики мъже на своето време, с които е имал честта да общува. Веднага след смъртта му рисунките му са събрани и минават в собственост на Хенри VІІІ, а по-късно и на Едуард VІ.
Сборникът с рисунки на Холбайн е наречен „Голямата книга“ и служи като образец за бъдещи портрети, от който се учат поколения британски художници.
Един от първите портрети, които Холбайн рисува в английския двор, е този на Джейн Сиймур.
Портрет на Джейн Сиймур, 1498
В него се виждат всички характеристики на портретите му – идеалното й лице, с вглъбено изражение и нарисуваните до най-последен детайл дрехи, включително с шевовете и всички аксесоари. Маниакалният интерес към облеклото и почти религиозния стремеж да се изобрази у човека тайната на духовното му съществуване, правят портретите на Холбайн безсмъртни. Хенри VІІІ никога не би намерил по-добър придворен художник.
Comments