Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Една от магиите в книгите на Мураками е в това, че фантазиите му са лесни за споделяне. Казвам го с най-голяма любов, както и всичките му милиони читатели, които следвайки героите му по ръба на реалното и отвъд него, много лесно разпознават препратките към изкуството и популярната култура и съответно се припознават и съпреживяват прочетеното. „Убийството на Командора“ в този смисъл е за мен интерпретация на „Алиса в страната на чудесата“ – любимата ми детска книга. Разбира се, интерпретирана по особения, „муракамовски“ начин, с мрачни епизоди, мистерии, японско изкуство, загадъчни герои и много музика.
Книгата разказва за девет месеца от живота на един художник, чието име така и не научаваме. Срокът е избран не случайно, за тези девет месеца той в някакъв смисъл се преражда като нов човек, има и още препратки към бременности и деца, но да ги разкажа би развалило магията. Всъщност мъжът като основен разказвач не е в противоречие с историята на Алиса – след появяването й, чак до наши дни, век и половина по-късно, продължават спекулациите за това какви са били отношенията между Луис Карол и прототипа на героинята му. Освен това в книгите за Алиса авторът си запазва отчетливо ролята на страничен наблюдател и непрекъснато коментира действията на Алиса от позицията на човек, който я познава отдавна и добре.
Малката героиня в романа на Мураками се казва Марие. Тя, разбира се, има котка и се забърква в приключения, които изобщо не приличат на преживяванията на другите деца. Едновременно с нея в приключения се забърква и главният герой, като историите им са свързани с една вълшебна яма, с каквато както помним започва и книгата за Алиса. Едноименният Командор от заглавието е герой от картина, но носи името си от операта „Дон Жуан“ на Моцарт. Той е своеобразна вариация на оживелите карти в градините, където Алиса попада. Както при Алиса, така и тук, има различни загадъчни същества и места, които приличат на нашия свят, обаче очевидно не са част от него.
Този път книгата на Мураками е някак си по-праволинейна от другите му романи и по-оптимистична. Най-малкото защото в нея никой не умира, освен старият художник Томохико Амада, но той е почти на сто години. Има много обич, картини и надежда, както и светъл финал, така че дори ако по някаква случайност човек за първи път попадне на точно тази книга на Мураками, положително веднага ще поиска да прочете поне още една.
Kommentarer