Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Хемиш е на четири годинки, когато за първи път губи ума и дума от възторг пред една дреха. Годината е 1967, мястото е Северен Лондон, а дрехата е индийско сари, бродирано със златни мъниста. Хемиш се разхожда с майка си, но изведнъж се обръща и тръгва след непозната индийка, запленен от нейната дреха. Любовта му към красивите дрехи не угасва никога. Има хора, родени за музиканти, да пеят или да рисуват. Хемиш е роден с безупречен вкус.
Днес Хемиш Боулс е един от най-големите колекционери на кутюр в света, European editor-at-large на Vogue от 1995 година досега и един от малкото хора, които могат със сигурност да познаят красивото, да го оценят, опишат и подредят. Хемиш Боулс е куратор, писател и консултант, може би последният истински денди на земята.
Хемиш Боулс е очарователен, неорганизиран и безумно зает. По време на карантината за първи път в живота му се налага да обядва вкъщи и да ползва кухнята си, иначе той просто не е у дома, не е в Ню Йорк. Затова всяко интервю с него е рядка възможност за среща с човек, който живее в някаква паралелна реалност, в която всичко е винтидж, подплатено с лилава коприна (любимата му) и гарнирано с огромни букети цветя. След като четири години напразно го преследват и си мечтаят за него, двете дами от подкаста Dressed: The History of Fashion най-после получават съгласието му за разговор, като той без никаква скромност признава, че е част от техния Пантеон. Има защо.
Хемиш може да познае първообраза на всяка дреха на света. Публична тайна е, че Ана Уинтур се интересува само от съвременна мода и дизайнерите на бъдещето. Хемиш е нейната памет, той е паметта на модата изобщо.
Повечето дрехи в гардероба ни наистина са измислени не от Зара или Томи Хилфигър, а от някой велик дизайнер някога, който пръв и по удивителен начин е променил моделите, цветовете, ръкавите, подгъвите, силуетите. Хемиш знае това, той още помни всяка от роклите на майка си когато е малко дете и още в началните класове знае коя е копие на Андре Куреж, коя на Диор, точните имена на материите, цветовете и историите, които той добавя към всяка дреха. Любимото му място на света като малък е, разбира се, отделът по костюмите на Виктория и Албърт и той си измисля истории за живота на жените, носили всички дрехи от експозицията и се опитва да научи правилния начин да носи тюрбан, пробвайки различни начини за връзване на копринен шал на главата си. На пет годишна възраст.
Един ден, отивайки да си купи лимонада, той вижда на щанда Vogue с Анджелика Хюстън и Маноло Бланик на корицата. Това е първата корица с мъж в историята на списанието. По онова време Хемиш живее във ферма в провинцията и ходи в селското училище, а Vogue е за него друг свят – единственият, в който иска да живее. На осем годишна възраст той редовно ходи из магазините за винтидж мода в Лондон и моли продавачките да му показват различни модели и ги обсъжда с тях, разглеждайки внимателно шевовете. В състояние е да познае ръчно правените шевове на Баленсиага без да гледа етикета и майка му се забавлява като се обзалага с продавачките.
На 14 годишна възраст Хемиш участва в конкурс за млади таланти на Vogue и се класира за финала. На срещата си с главната редакторка признава, че е готов да даде живота си срещу билет за истинско модно шоу. Мечтата му се сбъдва. Следващата стъпка е Сейнт Мартин и обучение по дизайн. Още в първия ден Хемиш е омагьосан от факта, че там е пълно с хора, които го разбират, чували са имената на любимите му дизайнери и реално обитават неговата вселена. По време на първия час по мода преподавателката казва, че очаква всеки от тях да подготви свое портфолио и им показва за пример скиците на един студент от горния курс. Портфолиото му е умопорачително красиво, името му е Джон Галиано.
Някак си Хемиш винаги е близо до най-добрите.
Особено след като Галиано става гадже на най-добрия му приятел. Хемиш шие копчетата за дипломната му колекция. Този опит му помага да осъзнае, че дори и да стане добър дизайнер, никога няма да бъде блестящ. Пътят му явно води в друга посока. На 22 години е моден редактор на Harpers&Queen и работи с младия Марио Тестино.
Когато Ана Уинтур го кани да работи за Vogue през 1992 година, тя е видяла снимки на апартамента му и му предлага да пише в списанието за интериори – нещо, което той прави с удоволствие и до днес, наред с всички други неща.
Колекцията му от кутюр е една от най-големите в света.
Първият предмет в нея е палто на Баленсиага и той го купува когато е десет годишен. По онова време Хемиш е най-младият член на Британското общество за история на костюма и посещава всичките им беседи. Джобните му пари отиват за дребни покупки от антикварните магазини като стари обувки за танци, ръкавици и всичко това е описано на специални картончета, с кратка история към всеки предмет. Мечтата на живота му като дете е да купи от колекцията дрехи на великата балерина Марго Фонтейн уникално манто, бродирано като тореадорска пелерина, но то струва непосилната за него сума от 60 паунда или джобните му за 120 седмици напред. Хемиш плаче цял ден. Години по-късно намира мантото в антикварен магазин в Лос Анжелис и сега то е негово. На около 15 годишна възраст той вече има сериозна колекция от неща на забравени дизайнери като Люсил, които никой не разпознава на търговете в „Кристис“ и той ги взима за дребни пари.
Колекцията на Хемиш в момента наброява над 35 000 предмета – дрехи и аксесоари. Дизайнери като Дрис Ван Нотен или Сара Бъртън му подаряват образци от колекциите си спокойни, че ще останат в добри ръце. Пътят му от онова четири годишно дете, което тръгва след златното сари е бляскав, само напред и в правилната посока. Малцина могат да го кажат за себе си.
Comments