В тази северна страна с дълга зима и оскъдна светлина се ражда любовта на Бернхард Хере към Камила Вергелан. Любов мъчителна, доживотна и обречена.
Бернхард Хере и Камила Вергелан са действително съществуващи лица, а третият в тази история е големият скандинавски поет Юхан Себастиян Велхавен. Камила обича Велхавен, Хере обича Камила, а Велхавен обича само себе си, защото в неговото голямо изкуство, посветено на „новата Норвегия“, няма място за житейски битовизми.
Бернхард Хере се ражда в Дания през 1812 година, в семейство на богат търговец. Баща му фалира и малкият Бернхард със семейството си заминава за Кристияния (старото име на Осло) – неприветлив и беден град, без нито една павирана улица. Там за негов учител е нает талантливият, но беден Велхавен. Двамата се запознават с красивата Камила, дъщерята на свещеника. За Велхавен тя е приятна компания и мимолетно вдъхновение, но за Хере любовта към Камила е смисъла на живота му. Скоро младият Хере успява да си извоюва ролята на доверено лице и започва да носи на Камила любовните послания на Велхавен, които обаче пише сам.
Този печален норвежки Сирано дьо Бержерак така и не успява да спечели докрай симпатията на читателя. Хере е недодялан и нерешителен, единствената му страст освен Камила е ловът. Гората е неговият дом – в записките си той пише, че за пътникът в морето посоката е видима, а гората ни поглъща, там хоризонтът се губи някъде в гъсталака и това е, което го омагьосва. Студената, влажна гора, стелещата се мъгла и далечната гледка на фиорда сред дърветата – всичко това е толкова красиво, толкова далечно, толкова северно.
Хере е първият норвежки автор, който описва горите около Осло по този магически начин, който изследователите му сравняват с въздействието на класическа музика.
В своя роман за Хере Нилс Фредрик Дал успява съвършено да пресъздаде това усещане за безнадеждност, в което съществува Хере. В цялата книга няма нито един епизод, в който да има слънце или ярка светлина – студът, леденият дъжд, сумракът са светът на Хере.
Бернхард Хере умира по време на ловен инцидент, а литературните му бележки са публикувани години след смъртта му. Романът на Нилс Фредрик Дал отново го връща на литературната карта на Норвегия. Все пак водещата тема в книгата е не литературата, а любовта – неслучилата се любов на Хере към Камила. Разминаването на мъжете и жените на полето на чувствата е любима тема на Дал, на нея е посветен и романът му „Миналото лято“. Литературата често представя жените като уязвимата, страдаща страна в любовните връзки, но в книгите на Дал не е така. „Хере“ е още една норвежка любов – странна, меланхолична и далечна.