Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Тази книга е много по-лесна за четене, отколкото за разказване. Аз не съм единствения почитател на Сол Белоу на това мнение и в това е очарованието му. Казват, че да го четеш е като трансплантация на орган – организмът ти просто може да го отхвърли. Но ако го приеме, то е завинаги.
„Оги Марч“ е една от най-любимите ми книги, а „Херцог“ се смята за още по-велика от нея. Аз не съм съвсем съгласна, но двете имат много общо помежду си. Това са историите на двама евреи в САЩ, като техният град е Чикаго – това е и градът на Белоу, чиито биографични черти се разпознават във всичките му герои. Оги Марч е авантюрист и широка душа, историята му е пътешествие с безброй срещи с хора, които са невероятно описани и са като паноптикум от странни образи, незабравими. Моузес Херцог на свой ред пътешества само в мислите си, а историята му е поредица от епистоларни срещи с велики личности или случайни персонажи, на които той пише писма.
Сол Белоу е нобелов лауреат и носител на всички възможни награди за литература, които се връчват в САЩ. Личната му биография е наситена със събития колкото и професионалната – той има пет брака, като последното му дете се ражда когато Белоу е на 84 години. Героят му Моузес Херцог е някъде по този път – в процес на втори развод, с трета потенциална жена за любовница и две деца от двата брака, които той обича искрено, но от дистанция.
Белоу често е сравняван с европейските и особено с руските класици. Тази прилика личи особено силно именно в романа за Херцог – човек, който живее и мисли не заедно, а извън и дори против обществото. В обкръжението на меркантилната си бивша съпруга, нейният любовник и негов бивш най-добър приятел, който е просто един позьор и енергичната си и прагматична любовница, Моузес Херцог е странна птица – замечтан, романтичен и нерешителен. Той отглежда идеите си по-грижливо от спестяванията си и задава въпроси за идеи и концепции далеч по-често, отколкото за пари. Тези хора са рядкост. От друга страна Сол Белоу е спестил на своя герой неудобствата на бедността – Херцог живее добре, той е с прилична академична кариера и от богато семейство, така че душевните му терзания не са породени от материални сътресения.
Този роман се чете бавно и е като енциклопедия – за въпроси, отговори, избори и решения. В него не се случва кой знае какво и всъщност няма нито едно изпратено писмо освен, очевидно, до читателя. Сол Белоу впрочем е любимият американски писател на Георги Марков – може би в историите на този роден в Чикаго руски евреин има много повече от славянската душа, отколкото самия той предполага. Някой ден ще му пиша за това – нали Херцог общува само с писма.
Comments