Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Замъкът Блейнхайм не е само родното място на Уинстън Чърчил. Имението на херцозите на Марлборо в Оксфордшир е доминирано от невероятни обитатели, сред които най-известна е втората съпруга на деветия херцог на Марлборо – Гладис Дийкън. Тази жена е била уникален екземпляр на човешкия вид, който се е ласкал от всевъзможни суперлативи, като например, че е най-красивата жена в света. Когато тя обитава замъка през двайсетте години на миналия век, купонът е страхотен. Толкова, че скорошна изложба в имението е кръстена на известната песен на Кол Портър „Let’s Misbehave“ – изложбата е посветена точно на нейните години в имението. За съжаление партито не трае дълго.
През 1943 година Гладис е видяна в Лондон от сър Хенри Чанън – консервативен документалист на епохата, който така се шашва, че описва срещата им писмено. Натъква се на Гладис в бижутерски магазин на улица "Бонд" и забелязва "женска марионетка – или беше мъж?". Гладис е облечена със сиви фланелени панталони, боядисани златисти коси под кафява мъжка шапка и голямо мъжко палто, пристегнато с мъжки колан. За описанието Ченън впряга цялото си красноречие, нарича я "страшна гледка" и я описва като "някога най-красивата жена в света ..., която беше почитана в цял Париж, любовта на Пруст, бел ами на Анатол Франс." Трагедия. Когато Чанън се приближава до нея, херцогинята се преструва, че не го познава и изчезва от магазина. Русата красавица с огромните сини очи и перфектен гръцки профил, най-красивата сред красивите, се е превърнала във вещица.
Гладис Дийкън е родена през 1881 година и е една от онези американки, на които Хенри Джеймс посвещава романите си. Той е бил съученик на баща й Едуард, богаташ от Бостън, който се прочува с това, че застрелва любовника на жена си. Гладис е отглеждана с амбицията за брак с британски благородник – много модерна амбиция за времето. В краен случай може и с френски или италиански аристократ. Още на 14 години тя е наясно, че иска да се омъжи за деветия херцог на Марлборо Чарлз Ричард Джон Спенсър-Чърчил. Тази фамилия са роднини с всички, включително и със Спенсър, от които произхожда принцеса Даяна. Когато прочита във вестника за сватбата му с Консуело Вандербилт, Гладис съжалява само, че е твърде млада, за да поправи нещата с "изтънченост в женската магия".
Така че, когато следващия път повдигнете вежди, ако някой ви каже, че Катрин или Мегън са планирали всичко още когато майка й на Катрин я записва в колежа, така че да съвпадне с Уилям, а Меган е зародила идеята си да се ожени за принц, когато се е снимала като туристка пред Бъкингам, помислете пак, защото това изобщо не са невъзможни или непознати сценарии.
За късмет на Гладис Чарлз и Консуело нямат щастлив брак – той се жени за нея, заради парите й, с които да запази замъка Блейнхайм, така че е въпрос на време да се изчака развода. И точно така става. През 1906 година майката на Гладис я изпраща да блести в светлините на Лондон и през следващите 14 години тя чака Консуело да се разведе с Чарлз. В крайна сметка, на 40-годишна възраст Гладис е провъзгласена за херцогиня на Марлборо и става господарка на замъка Блейнхайм.
Разбира се "от всяко дърво свирка не става". Гладис е изключително красива и пред нея художници като Болдини се редят на опашка да я нарисуват. Точно нейният портрет е визитна картичка на Болдини. Гладис Дийкън е и муза на основателя на стила Арт Нуво в скулптурата сър Якоб Епщайн. Очите й са изобразени на тавана на входния портик в Бленхайм и до ден днешен гледат посетителите. Сфинксовете в градината са с нейния образ.
Елитът на епохата посещава Бленхайм по нейно време – гости тук са от Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд до краля на Португалия и братовчеда на херцога Уинстън Чърчил, който е роден в двореца (бащата на Уинстън е третия син на седмия херцог на Марборо, а майка му е американска богата наследница).
Гладис и Чарлз нямат деца, което е разочарование, което се отразява зле на психическото й здраве. В началото се отдава на възстановяване на алпинеума в имението, после започва да развъжда кокершпаньоли, което подлудява херцога, защото в къщата е постоянна бъркотия. После пък той самият се увлича по католицизма, става много строг и това допълнително разваля отношенията им. Известен е случай, при който тя изважда револвер, а като я питат защо, отговаря "Не знам, може би просто ще го застрелям".
Друга причина за нещастието й е, че още като млада се поддава на ужасна процедура с инжектиране на восък в носа, за да подобри профила си. След години тъканта некротизира и се налага операция, след която красотата й вече не е същата. Най-красивата жена в света трудно може да преживее това.
През 1933 година съпругът й напуска замъка, освобождава прислугата и затваря имението. А Гладис изчезва. През 1968 година никой не знае за нея в Блейнхайм. През 1975 година обаче се разбира, че Гладис Дийкън е в гериатричното психиатрично отделение в болницата "Свети Андрей" в Нортхемптън.
Мястото не прилича на "лудница" по нищо (освен по лудите), а е великолепно имение. Когато там я открива 24-годишния журналист Хюго Вайкърс, Гладис е на 94 – почти напълно глуха, без зъби и сякаш в невъзможност да каже съгласувано изречение. Оказва се, че може. През годините тя отрича да е херцогинята на Марлборо. Постъпва в институцията през 1962 година, на 81 години. Преди това живее барикадирана в къщата си в Чакомб, а селяните помнят поредица от случаи, когато херцгинята излиза на разходка посред нощ и те виждат трептящата светлина на фенерчето й по таваните на спалните им.
Разговорите им с журналиста протичат предимно в разкази за ужасите в болницата. Но после, когато тя се отпуска, казва неща като:
„Не се забърквайте с глупаци. Глупаците ще ви съсипят като лоша боя за коса."
Хюго Вайкърс после пише "От искрите, които се изпълзнаха в речта й, можех да придобия представа каква е била преди и разбрах какво е имал предвид Пруст, като е написал "Никога не съм виждал момиче с такава красота, толкова блестящ ум, такава доброта и чар"".
От Гладис Дийкън са останали и два легендарни аформизма: „Човешкият маскараден бал е загубено време“ и „Самотата е щастие, позволява ви да станете всеки.“
А ако се питате за отношенията й с Уинстън Чърчил – двамата имат взаимна непоносимост. Той я нарича "странно, блестящо създание", а тя казва за него: "Има хора, които минават през живота, сякаш удрят чиниите. Той е един от тях".
Херцогинята умира на деветдесет и шест години през 1977 година.
Comments