Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Всяка градина на художник трябва да бъде видяна. Поне за да се съпостави с картините му и с онова, в което фантазията му я превръща. От цветята на фламандските художници, които всъщност не ги виждали заедно като букет, а събирали в различните сезони цветовете един по един, за да ги съчетаят в невероятен натюрморт, до Дейвид Хокни в момента, живеещ някъде в Нормандия и украсяващ инстаграм с картини на нарциси и лалета, които растат под прозорците му.
Повечето градини на художници остават безсмъртни в изкуството, изобразени по начин, който природата не може да повтори. Но зад всяка невероятна картина със сигурност има и една невероятна градина. Това са три любими:
Ирисите на Седрик Морис
Картините на Седрик Морис са като рай, рай от ириси. И въпреки таланта му на художник, днес е спорно дали той всъщност не е бил още по-гениален градинар.
Син на баронет, Морис е роден в Уелс в края на ХІХ век и е възпитан в най-добрите английски традиции – чест, благородни маниери, коне и градини. На 17-годишна възраст той дори заминава в Канада и работи във ферма, където се грижи за конете и се учи как се управлява стопанство. Плановете му за живота обаче не са в сферата на селското стопанство и след завръщането си в Англия той учи първо пеене, а след това заминава за Париж, за да стане художник.
Париж не е ни най-малко град за художници на цветя, но любовта на Седрик Морис към ботаниката е толкова силна, че той се прибира в Лондон и рисува акварели с растения През 1918 година Морис се запознава с Артур Лет-Хайнс, с когото живее до края на живота си. Двамата опитват да се установят в Париж, където прекарват пет години, рисувайки, но през 1932 година Морис получава една ферма като семейно наследство и двамата с Лет-Хайнс се заселват там и правят от това място земен рай. Рай, в който гостуват хора на изкуството и в който те създават школа за млади художници.
Един от студентите им е Лушън Фройд. С почти нечовешка работоспособност, Морис преподава, управлява стопанството на имението си и отглежда градина с ириси в която, твърди се, има около хиляда вида ириси – любимите му цветя. Той успява да създаде ириси във всякакви цветове, цъфтящи по всяко време. Някои носят името му и до днес, не само ириси, но например и създаден от него сорт мак. Учениците му са както художници, така и градинари. Този удивителен творец живее почти сто години и със сигурност може да каже, че е допринесъл много за умножаването на красотата в този свят. Градината му съществува и до днес и има отличен инстаграм @benton.end
Вдъхновението на Макс Либерман
Вилата на Макс Либерман – един от най-известните и успешни художници на довоенна Германия – възниква като част от плана на банкера Вилхелм Конрад да построи на брега на езерото Ванзее нещо като копие на Сан Суси, но не за аристократи, а за буржоазията. Къщата на Либерман е построена през 1910 година от Паул Баумгартен, а около нея художникът създава градина, която се превръща в главно вдъхновение за тези 25 лета, които той прекарва в лятната си къща.
Градината не е голяма, самият парцел е толкова тесен, че на практика къщата е построена по цялата му широчина и го разделя на две. Отзад е цветната градина, а отпред към езерото са розите и голяма поляна. Всичко това е нарисувано на над 200 картини на Макс Либерман и присъства като мотив в някаква степен в над 400 негови произведения. Картините са много по-впечатляващи и красиви от самата градина.
Историята на това място е важна колкото удоволствието от посещението му – лятото там е прекрасно, а сладкишите са много добри. Макс Либерман е една от многобройните жертви на нацизма, като има късмета да умре преди войната, но дъщеря му бяга в САЩ, а жена му се самоубива. Вилата е конфискувана и съдбата й е нерадостна, а градината е напълно унищожена – през войната там е насадено зеле.
Едва през настоящия век къщата става музей, в който е разказано подробно как Либерман прави градината, водейки подробна кореспонденция със специалисти по целия свят, а цветята са възстановени по цвят, вид и големина според неговите картини – високи сини, ниски червени, а между тях бели и жълти. Любимите цветя на Макс Либерман били агапантусите. Има ги и днес там, огромни.
Ландшафният дизайнер Клод Моне
През 1883 година Клод Моне се заселва в Живерни, където умира 43 години по-късно. През това време той създава там градина, която е ненадмината по красота и до днес и се посещава от половин милион човека годишно.
Къщата си в Живерни Моне купува с участък от около един хектар около нея и първата му работа е да отсече иглолистните дървета, които хвърлят сенки и правят алеята много мрачна. От дърветата остават високи пънове и около тях той засажда увивни рози. Така се оформя тунел от рози, който води към къщата. Днес той е укрепен с метални подпори. Градината си Клод Моне проектира сам, като всеки квадрат с цветя разделя от съседния с малка алея и пейзажът под прозореца му прилича на боички в кутия. Дори когато рисува, Моне мисли не в цветове, а в цветя – той е известен с особената си техника – никога не смесва цветовете, а или ги полага на платното един до друг, или един върху друг.
В дома му в Живерни гостуват всичките му колеги и приятели – Матис, Сезан, Реноар, Писаро и всички те му носят за подарък разсад за цветя.
През 1893 година Моне купува участък отвъд железопътната линия, която минава до дома му. Това заблатено и безрадостно място той превръща в градина с езеро с лилии и няколко моста, сред които и този с глициниите – вероятно най-известният мост в световното изкуство. До края на живота си, дори с вече много отслабнало зрение, Моне рисува своята градина. Той умира там, в къщата в Живерни, известен, успял и обичан, сред своите цветя.
Comments