Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Книга толкова вярна, нежна и добре написана си е истинска находка. И макар че на нея пише, че е финалист за наградата „Пулицър“, а и авторката е достатъчно известна, някак си бях пропуснала този роман и когато стигнах до него го прочетох буквално за две нощи.
„Холандската къща“ е нещо като класически американски семеен роман, написан увлекателно, с доста детайли, така че може да се намерят паралели с всички любими американски дебели книги – от Дона Тарт и Джефри Юдженидис до Джонатан Сафран Фоер с неговите направо магически и сърцераздирателно красиви моменти на близост между героите. В случая книгата е с поне двеста страници по-кратка от произведенията на всички гореизброени, което за мен е още един, при това сериозен, плюс.
Мейв и Дани са сестра и брат с десетина години разлика и когато една нощ майка им напуска дома без предупреждение, Мейв се превръща в майка за брат си, достатъчно малък, за да няма нужда от никой друг близък човек в живота си. Не става въпрос за приказката за Хензел и Гретел, двамата герои са от заможно семейство, живеят в изумителна къща – именно на нея е кръстен романът – и дори когато се появява лошата мащеха с двете си дъщери (като в приказките), а баща им умира и те биват изгонени, пак не се стига до премеждия с глад и мизерии. Мейв и Дани порастват, образоват се добре, поемат своя път в живота, Дани продължава бизнеса на баща си, животът им поднася достатъчно и от хубавото, и от лошото.
Онова, което прави тази книга толкова необикновена и прекрасна е фактът, че в нея всичко е всъщност сякаш крачка встрани от „нормалното“, от онова, което бихме очаквали на пръв поглед, което сме свикнали да изискваме да се случва в книгите, а и в живота. Детството на Мейв и Дани е въплътено не в родители или в спомени, а в метала и стъклото на къщата на детството – холандската къща е техният маниакален остров на нормалност. Вместо майка, Дани има сестра и тя е по-добра и повече до него от всяка възможна майка. Вместо строителство, което е неговото призвание и умение, Дани учи друго и посвещава години да върви по грешен път, защото това е дългът му. Вместо по любов, той се жени за единственото момиче, с което просто се чувства свободен, спокоен и подкрепян. Вместо да порасне, той си остава някак уязвим, понякога незрял и искрен като дете.
Всичко това е толкова вярно и истинско, защото животът е точно това – да сме една крачка встрани от очакванията, да сме себе си. Усещането за неадекватност в дадени ситуации, излизането извън клишетата и умението да направим от това свое преимущество е много хубаво показано в книгата и ми е много близко като усещане и начин на мислене. В единствения наш живот е толкова важно да вярваме, че решенията ни са правилни и да можем да извлечем най-доброто от тях. Тази книга някак си ни учи на това, а то е безценно.
Comentários