ХРАНАТА, КОЯТО НОСИ ЩАСТИЕТО

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

Картината на Джакомо Черути наречен Питокето „Момче с кошница риба и омар“ (средата на XVIII в.) е една от най-щастливите картини, които могат да се видят в музеите Уфици (намира се в палата Пити). Всъщност, на картината изобщо не е изобразен омар, но за това след малко... Джакомо Черути (Питокето) е ломбардски художник от времето на късния барок. Прозвището му „Питокето“ означава „малък просяк“ или „беден човек“, но не точно защото той самият е беден, а заради бедните хора, които рисува. Голямата заслуга на Питокето е, че в картините му тези бедни хора излъчват достойнство и индивидуалност. Има запазени около 50 такива жанрови картини и на всяка от тях може да се видят „отломките“ на обществото – разселените и бездомни бедни, старците без убежище, болните и самотни скитници и разбира се деца. Питокето обаче явно е бил чувствителен човек и освен тази очевидна страдалческа атмосфера улавя веднага, когато се появява нещо радостно, смешно, някаква надежда, в мига, в който се появяват по лицата на неговите модели. И един пример за такава картина е именно тази на момченцето, което държи кошница с риба, която никога няма да опита, но е щастливо, защото може би нещичко ще остане и за него.

„Момче с кошница риба и омар“ е и поглед към италианската кухня на времето, вероятно някъде в зоната на Елба. С какво са се хранели хората тогава? Как са приготвяли храната? Картината дава и тези отговори – с това, което и днес, така както се приготвя и днес. Картината е мост към миналото, по него преминават традиции, порядки и начин на живот, които до голяма степен съществуват и сега в италианските домове.

В кошницата, както казва и заглавието, има риба и омар. Но това не е омар, преводът е погрешен – това е европейски рак-паяк, много разпространен в италианските води. Ръцете на детето изглеждат безчувствени от студа, страните му са розови, усмивката широка, а в очите има надежда, че нещо от това може да се отнася и до него. Огромният тлъст лаврак, вероятно пълен с хайвер, е скъпа риба и определено не е предназначена за детето. Благородникът, който може да си позволи такава риба, вероятно ще я изяде с лек сос от майонеза с малко лимонов сок от лимона, зехтин и малко вода. В кошницата има и морски език, който майките от средната класа и сега дават на децата си в Италия. Момченцето може би може да си позволи една такава рибка и в края на деня майка му ще я сервира с нишка зехтин, две капки лимон и покрита с чиния на котлона, за да я сготви за минутка на пара. И накрая е ракът, който е храна за обикновени хора – той се среща и около Сицилия, Венеция, но най-вече Елба. Това не е храна за един, майката ще го сготви с домати, мъничко майорана и босилек. После ще го разчупи на много части, ще добави паста за 5-7-12 души и ще я сервира. Всяко дете ще получи и по щипка от рака, за да изсмуче вкусния сос и останалите парченца от месото. Яденето на рак означава да се изцапаш, така че червената течност ще се стича по лактите им, майката ще ги сгълчи, но всички ще забравят за момент трудностите и ще са щастливи заедно. Червеното на тази картина не е случайно. „Момче с кошница риба и омар“ представлява наследство, което е достигнало до днешния ден от италианци за италианци. Ако отидете в който и да е рибарски магазин в Италия, ще видите как жените и днес купуват тези риби и, ако имате късмет да чуете препоръките за готвене, те ще са точно такива семплички и перфектни, каквито са били и по времето на Питокето, художникът на бедните. В тази картина няма символизъм, няма преминаващо време, нито намек за краткостта на живота – тя е радостна снимка на един момент на проблясък на надеждата, че животът не е само страдание и оскъдица, а и моменти като този, в които храната успява да донесе щастието.