Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
В нашата история Христина Морфова е позната на не много хора, но ако имаш малко музикална култура или си пял в хор (както аз и Елица), сто процента си бил запознат с това име от ранно детство и поне в някакъв момент от живота си си задавал въпроса дали да не пееш в дамския хор „Христина Морфова“. Христина Морфова е едно от най-изявените европейски сопрани в началото на ХХ век и, ако се намираше на друга европейска или задокеанска територия, днес щеше да е и гей икона, но вместо това медиите до ден днешен лъкатушат около темата с изречения като „До смъртта на певицата (с Людмила Прокопова) ги свързва много близко, искрено приятелство и професионално сътрудничество.” Предполагам, че и ако не беше със софийски адрес, а с европейски такъв, пред мястото, където е живяла звезда от ранга на Христина Морфова щеше да има не плоча, а поне берелеф или паметник. Тя обаче няма този късмет и днес на „Паренсов“ 29 се съмнявам някой да знае, че Христина Морфова е живяла там, няма следа от надпис.
Нека ви разкажа накратко коя е Христина Морфова.
Родена е в Стара Загора през 1887 година. Семейството могат да са герои на Виктор Юго. Родителите й се женят, за да си помагат в беднотията – баща й е вдовец с 4 деца, а майка й с три. Разделят се след четири години, а най-малкото им дете (Христина) дават за отглеждане при кмета на село Габерово (Казанлъшко). Но детето няма късмет с приемни родители и е превърнато в слугинче за черната работа много бързо. Вероятно, защото спи зад вратата на килера и се завива с продран чувал, Христина заболява от малария, която едва оцелява. Според легендата, докато е на границата на живота и смъртта тя сънува себе си и майка си как вървят през слънчеви поля и се надпяват. После братята й разбират за робията и идват да я прибират, но когато това се случва, тя вече е на 17 години. От там я изпращат в Прага (1906 г.) да учи в селскостопанско училище, но за късмет тя губи листчето с адреса, където отива, и попада съвсем случайно на улицата на български студент, който разбира, че я вълнува музиката и я води в дома на Людмила Прокопова, пианист и музикант, която я прослушва. Веднага става ясно, че с тези три октави диапазон Христина не е за селскостопанско образование и Христина остава в къщата, където да навакса за един-два месеца поне нещичко от години пропуснато музикално образование, за да може да кандидатства в консерваторията. Двете с Людмила остават заедно 30 години.
Кариерата на Христина Морфова е звездна по целия свят, наричат я „най-добрата“, критиката я хвали и още докато е студентка получава предложение за операта в Прага, репертоарът и е от 40 роли. Камий Сен-Санс, когато чува Морфова в Париж казва, че едва ли ще доживее разгръщането на славата й, но се прекланя пред нея и й подарява партитуарата на „Самсон и Далила“ с автограф.
Между 1916 и 1930 година славата на Морфова вече е такава, че я наричат „съперница на Шаляпин за любовта на публиката“. По света всички я боготворят, но в родината... не точно. Единственият оперен европейски театър, който не се интересува от Христина и не се надпреварва за нея, е Софийската опера. В Щатите издават плоча с 12 нейни изпълнения, но тя обаче отказва да подпише договор, ако в плочата няма една българска народна песен. През цялото време Людмила и Христина са заедно неразделни, но това поражда слухове, съмнения за естеството на връзката им, клюки и в крайна сметка, след дълго ухажване, Христина скланя да се омъжи за нейния обожател Любен Лукаш през 1921 година. Отлага колкото може венчавката, която се случва през 1925 година, когато Христина е вече на 37. Братята й постоянно ходят след нея по турнетата й, за да я убеждават да се раздели с Людмила, но това не се случва. Бракът й се разпада бързо и през 1931 година си купуват къща на „Паренсов“ 29 в София, където живеят с нейната Людмила. София не остава безразлична към тази връзка и дори вестниците публикуват карикатури, където ги показват като влюбени. Домът им е пълен с талантливи хора, ученици, млади певци, готвачката готви по цял ден за гладните студенти и никой не е върнат. Христина Морфова е назначена за професор по солово пеене в консерваторията и най-после, след толкова години, получава покана да пее Лакме на сцената на Софийската опера.
Само че е освиркана, още преди да започне да пее, защото я обвиняват, че е живяла в чужбина, че е дебела и че такава „лоена топка“ не бива да се появява на сцената. Налага се тя да се обърне към публиката и казва: „Господа, нека всеки разнася българската песен така, както съм я разнасяла аз.“ Изпълнението й е успех, разбира се, пред такъв божествен глас никой не може да каже на бялото-черно. Но през 1935 година е уволнена от директора на операта, така и не е ясно точно защо – не му е симпатична. Домът й, иначе пълен с глъчка на ученици, затихва. Това влошава здравето й (тя е диабетичка) и заминава да се лекува в Прага, а там получава покана да пее в Москва на концерт, на който обаче присъстват Георги Димитров и Васил Коларов. Това кара министъра на културата да я уведоми, че тя повече никога няма да има публична изява в България, защото е пяла пред комунисти. После слуховете за връзката им с Людмила стават все по-жестоки, на ученички момичета е забранено да ходят в дома им. Приятели й остават Панчо Владигеров, брат му, белетристът Константин Константинов и сестра му, художничката Дора Костантинова.
„Така не ми се пътува, имам ужасно предчуствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб.“, пише на 1 юни 1936 година на бележка преди Людмила да се събуди.
Христина е поканена на разходка с кола в Казанлъшката долина. Автомобилът катастрофира и от всички пътници загива само Христина. След смъртта й, Людмила отказва да напусне България и да се върне в Прага и много дълго се бори домът им да се превърне в музей, но властите отказват. Сега на мястото има кооперация и няма следа от техния живот. Три години по-късно двете отново се събират – Людмила умира през 1939 година и изрично указва в завещанието си, че не иска да я прибират в Чехия, а да я погребат в гроба на нейната Христина.
Comentários