Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Изчислено е, че през април 2020 година има около 4 милиарда души, които са засегнати от карантина малко или много. За огромната част от тези хора това е сложно и почти непоносимо състояние на насилствено стоене у дома. Разбира се, не за всички. На света винаги е имало и има хора, за които да са си вкъщи е най-голямото щастие. И някои от тези хора са художници и впрочем, велики художници. Ето ги:
Рене Маргит
Приятелите му го наричат „домошар“, но Рене Маргит изобщо не се обижда. Повече от половин век той живее само в Брюксел, като сменя седем адреса. Най дълго – от 1930 до 1954 година, той и жена му Жоржет живеят на Rue Esseghem 135. Тук той създава много от най-прочутите си картини и на тях присъстват голяма част от мебелите и предметите в дома му. Всяка новопоявила се вещ Маргит вмъква в някоя картина.
Джорджия О'Кийф
В началото на кариерата си Джорджия се мести от Вирджиния в Ню Йорк, но през 1929 година бяга от там в щата Ню Мексико. През 1934 година тя си купува там ранчо, в което живее сама до смъртта си. Джорджия обича своята самота и няма абсолютно никакви помощници. Хобито й е да готви и събира рецепти, при това абсолютно всякакви – от сложни френски сладкиши до мариновани люти чушки.
Джорджо Моранди
Роден и умрял в Болоня, Джорджо Моранди толкова обичал своята самота, че дори не пожелал да посети Париж нито един път в живота си. Художникът дал приживе само едно интервю и с основание е наричан „майстор на тишината“. Повечето му картини са създадени в ателието му в бащиния му дом на Виа Фондаца. Прозорците му гледали към двора, в който имало вази, саксии, бутилки, раковини и книги. Това и рисувал той на повечето си картини.
Ендрю Уайът
Наричат го „художник-домошар“, защото целият му живот минава между две градчета, които не напуска никога – родният Чедс форд в Пенсилвания и лятната му къща в Кушинг в щата Мейн. Тези две места са нарисувани на всичките му картини, а герои са съседите му. При този толкова затворен живот и ограничен кръг на общуване, Уайът успява да се замеси в огромен скандал. През 1970 година той се запознава с Хелга Тесторф, която помага на възрастните съседи на Уайът. Той започва да я рисува, но тайно от всички, при това на повечето картини Хелга е гола. За 15 години Уайът рисува над 240 картини на Хелга. През 1986 година той продава цялата серия за шест милиона долара и всичко излиза на бял свят с грандиозен скандал. Съпругата на Уайт коментира ситуацията така: „Той има късмет, че картините му се оказаха гениални, иначе щях да го убия“.
Ендрю Уайът, "Шквалът", 1986.
Дейвид Хокни
Наричат го „последният жив велик художник“ и в това няма голямо преувеличение. По-голямата част от живота си този британски художник живее в Калифорния, но през 2004 година, след смъртта на любимия си дакел на име Стенли Хокни, се заселва в Йоркшир и живее там в изолация и напълно откъснат от лондонската арт сцена. Обяснението му: „Вече съм твърде глух, за да бъда общителен.“
Дейвид Хокни, „Пристигането на пролетта в Уолдгейт“, 2011 г.
Comments