ЦЕЛИЯТ СЕВЕР В ДВЕ КНИГИ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Северът има две измерения и те са вертикални – над и под водата. В един свят на моряци, обърнат към морето, загадъчно и студено, криещо в недрата си цяла неизучена вселена, две са посоките, за които разказват приказките, сагите, хрониките и спомените – по водата и под нея.

Две книги разказват за тези две измерения – „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен и „Морска книга“ на Мортен А. Стрьокснес. И двете са преведени на български и всеки, който ги прочете и преживее, със сигурност ще научи много за хората и природата, така неочаквано различни, плашещи и очарователни едновременно.

„Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен е историята на градчето Марстал на датския остров Ерьо.

Йенсен е известен датски литературен критик и писател, който започва да пише за родното си място с ясната идея, че може би е последният човек на земята, който може да разкаже тези истории. Бащата на Йенсен е капитан на малък риболовен кораб и на палубата му авторът прекарва част от юношеството си заедно с норвежец, който е гениален моряк, но на суша е винаги мъртво пиян и затова се примирява с ниско платена работа на малък кораб. В наши дни промишленият риболов обрича малките кораби на забрава, а с тях и цялата митология на корабоплаването. Тази предистория не е включена в книгата, но е много важна за цялостното възприемане на историята, в която всичко звучи фантастично, а всъщност е самата истина.

Марстал е градче, в което всяка улица води в различна посока – едната към Китай, другата към Мароко, съседната към Бразилия, тази до нея към Хамбург. Точно така и във всяка къща живее моряк, който е стигал до най-далечни кътчета на света и в моряшкия му сандък са скрити удивителни съкровища. Морето е единствената пътека към слънцето, приключенията и света за момчетата на Марстал и те мечтаят да станат моряци още от люлката. Тази мечта е като светъл сън и техните отрудени, вечно самотни, чакащи мъжете си майки не могат да направят нищо, освен вечно да чакат. В почти всяко отношение това е една мъжка книга и на жените е отредена безрадостната роля на майки и жени на моряци, които изчезват по моретата. Нищо чудно, че единствената богата жена в града е готова да даде цялото си богатство, за да накара момчетата да останат на брега. Но не успява.

Историята на Марстал е разказана в период от сто години – от средата на ХІХ-и век до края на Втората световна война. От една страна това е периодът, за който Йенсен е намерил най-подробни документи в архивите, от друга това е и епохата, в която светът се променя необратимо. В книгата се проследяват съдбите на няколко моряка, свързани помежду си – първите двама са баща и син, а следващите са техни земляци. Освен това героите са свързани от чифт магически ботуши, с които може да се стигне до небето и от безкрайния хоризонт на приключенията си.

Тази книга не трябва да се разказва. Тя пази в себе си очарованието на романите на Жул Верн или другите детски книги, в които всяка страница се отгръща с трепет, защото там ще стане нещо неочаквано и вълнуващо. Това детско чувство на очакване и възторг е толкова рядко срещано в литературата за възрастни.

И не на последно място е удивително как хора, живеещи в мъничко градче под схлупеното небе, вечния дъжд и дългите нощи на севера, мечтаят с хоризонта на целия свят в сърцата си и се опитват да разкажат историята си на нас, за които най-широкия хоризонт на мечтите е да се прострем на три морета, и то съседните.

Пълното заглавие на другата книга, тази на Мортен А. Стрьокснес е „Морска книга или Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка посред огромното море през четирите годишни сезона“.

Формално това заглавие напълно изчерпва сюжета на книгата. В него двама приятели – впрочем и двамата реални личности – авторът, който е известен норвежки журналист и неговият приятел, художникът Хюго Осюр – се опитват да уловят гренландска акула. За тази цел Стрьокснес пътува от Осло на север, където живее Хюго при всеки удобен момент и двамата влизат в морето със стара гумена лодка и се опитват да подмамят акулата, поне за да я видят.

Гренландската акула е един от най-слабо проучените морски бозайници и е почти митично същество. Това дава повод на Стрьокснес да напише книга, пълна с факти и митове, която е като невероятна енциклопедия за един свят, за който не се знае почти нищо. Световният океан е територия, почти непозната за хората, особено под определена дълбочина и особено на север. Авторът разказва изумителни неща за съществата, които обитават тези води и които почти никой не е виждал, така че основните извори за тях са разни стари моряшки предания и средновековни хроники.

Най-известната сред тях е от ХVІ-ти век с автор Улаус Магнус и заглавието й е дълго точно 12 реда, като най-прочута е приложената към тази хроника карта на чудовищата. Сред тях има такива, които могат да погълнат цял кораб, или са с адски светещи в червено очи, или имат бивни на долната челюст, летящи риби, полипъс, който с едно от десетте си пипала може да грабне човек от лодката и да го завлече на дъното и така нататък. Всъщност, казва Стрьокснес, в тези описания има малко преувеличения. В морето наистина живеят най-невероятни същества и малцина могат да разкажат за тях. За разлика от всички други професии на земята, които се развиват и усъвършенстват благодарение на науката и прогреса, моряшката професия запада. Промишленият риболов прави хората негодни обитатели на морето – те вече не могат да оцеляват в сурови условия като предците си, не знаят десетките думи за вятър и светлина и не са виждали и не вярват в историите за чудовищата, нито дори в акулата.

Северните територии на земята и в нормални условия са място, където е много сложно и скъпо да се стигне, а сега с пълната невъзможност да се пътува, тази книга е като глътка морски въздух и то на лодката на стар морски вълк. Изключително удоволствие!