Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Бях поканила съседчето ни да дойде с мен на фотографската изложба „Цивилизацията“, но почти във всяка зала си казвах, че стана по-добре, че то почти се паникьоса от перспективата да си покаже носа в музей и ми отказа. Просто нямаше какво оптимистично да й разказвам за цивилизацията, гледайки над 300 много въздействащи фотографии на автори от цял свят, разположени в 10-15 зали в музея. Нямам усещането, че ще оставим по-хубав свят за тях.
Музеят във Форли (Италия) съм го възхвалявала и в други материали, но винаги ме шокира умението, с което се подреждат изложбите, мащаба на мисленето, интегрирането на технологии и кураторски трендове. Все амбициозни изложби правят, все умни, никога не ми стига само един път разглеждане. „Цивилизацията“ е такова представяне на нашата планетарна цивилизация на 21-век като велико колективно предприятие, способно да произведе безпрецендентни иновации, открития и даване на направо немислими възможности пред човека в сравнение с хората преди нас, но в същото време живеем в нещо като примитивно състояние на тотално игнориране и бездействие пред рисковете за самото ни оцеляване.
Ние сме майстори на инженирането на всичко, генно модифицирали сме даже едното крило на някаква пеперуда (не разбрах с каква цел), готови сме да колонизираме Марс, но в същото време допускаме войни, нечовешка бедност в най-различни точки на света, хора, живеещи сред другите в ужасна самота, разпадане на ценности и неконтролируем възход на безсмислено консуматорство, а и и климатична криза, която вероятно ще ни унищожи по-бързо, отколкото мислим. Изложбата е напълно завършена (след като е излагана преди това в Сеул, Пекин, Окланд, Мелбърн и Марсилия) с кадри от пандемията и войната в Украйна. Една от снимките е от центъра на Киев, където само това, че е цветна и във висока резолюция я различава от подобни от Втората световна война, където се виждат паметници, опаковани с торби с пясък. В случая това са статуите на братята Кирил и Методи. Покрити, за да не ги уцели „освободителят“. През цялото време в душата все пак се редува някакъв оптимизъм пред прогреса с усещането, че това не може би не е цивилизация. Така че се наложи да спра и да проверя в речник какво е точно „цивилизация“: етапът на социално и културно развитие и организация на човека, който се счита за най-напреднал. Не безпроблемен, а напреднал. За мен лично обаче цивилизацията има една характеристика, която е абсолютно задължителна и върви рамо до рамо с напредъка на прогреса и това е красотата в културното развитие. В изложбата няма нито едно свидетелство, че създаваме нещо красиво през XXI век. Или трябва много да разтегна виждането си за красиво. Няма изкуство, няма култура на духовното, дори снимката на един оркестър в концертна зала е от поредица „Деконстуркция“. Красивото не е ценност. То, ако се появи, се появява случайно като например няколко снимки от самолет на градове като Бангког, където светлини и сепрентини правят интересен и красив ефект.
Или полета инженирани култури в такива перфектни редици и диагонали, че се получава нещо интересно за окото. Или групи севернокорейки на стадион, които отдалече приличат на поле слънчогледи, но нямат нищо общо с Ван Гог, а смразяват кръвта.
По някакъв начин са красиви и тези линии в Щатите, които се получават около нефтените кладенци. Една голяма инсталация ги показва такива снадени десетки изображения от сателит, които са с толкова уникален принт, че са като релефни. Напомнят геоглифите на Наска, но сякаш са дело на орки, които разчистват терена, където ще бъде Мордор. Около инсталацията дори мирише лошо на киселина и мръсен пясък.
Хубавото, където го има, върви ръка за ръка с консуматорството – в мол в Дубай, например, където е пресъздаден прелестен персийски двор, насред който живее един Starbucks.
Превърнали сме прогреса и науката в божества и те буквално вече живеят в храмовете ни, като онзи супер компютър, който, за да му е по-хладно и да може да прави изчисленията си, са го сложили в църква - като един Deus ex machina, който ще разреши неразрешимата ситуация, в която се намираме...
Изложбата е огромна и е подредена в 8 раздела, посветени всички теми, които позволяват да се направи този преглед към съвременността – от архитектура и метрополиси до обществени проблеми и събития. Има всичко, и всичко е уникално и възхитително, но няма душа. Може би, защото и това определя цивилизацията ни...
