Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
В някакъв безумен смисъл животът ми още като дете беше „свързан“ с Цола Драгойчева, защото понякога, когато минавахме с тролея по днешния булевард „Васил Левски“ към Ректората, баба ми посочваше къде живее Цола Драгойчева. Разбира се, за едно дете това нищо не значи и ми беше много по-интересно кой би си кръстил детето Цола, отколкото къде живее тя. Аз не е имало как да знам, но баба сто процента е знаела, че в легендарната комунистическа кооперация, облицована с бял врачански камък има апартаменти с площ от по 244 кв метра и в един такъв живее Цола Драгойчева, така че като една столична забележителност я посочваше от тролея. За мен дълго време това име имаше и героично значение, знаех че е „партизанка“, което означаваше някакъв тип много важна личност. Естествено по разни манифестации срещах името й на плакати и винаги в героичен контекст, но нищо повече... така незабелязано, замъглено от цензура и система, човек може да пропусне историята на забележително чудовище в женски род и с български произход.
За Цола Драгойчева се знае и много, и нищо. Историята, както знаем, се пише от победителите, така че има достатъчно писмени източници, които я представят „както трябва“, включително нейните мемоари. Другата част, неясната, не е написана и се предава от уста на уста или е написана много оскъдно. Не се знае дали наистина дължи оцеляването си между 1941 и 1944 на споразумение с Гешев за доносничество. Може би се знае, че някога канадски журналист я е нарекъл „лейди Сталин“. Може би се знае, че е спасила Георги Парцалев от затвора при процес срещу хомосексуални интелектуалци през 1964. Знае се, че когато немският писател и публицист Волфганг Бертхолц я пита какво мисли за присъдата на княз Кирил Преславски (брата на цар Борис III) и другите регенти, тя отговаря: „Никога не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна последният изстрел“.
Това утро е 1 срещу 2 февруари 1945 година, може би най-черната дата в историята на България, когато са убити тримата царски регенти, 8 царски съветници, 22 министри и 67 депутати. Цола Драгойчева не само е сред основните организатори на процеса, но и лично участва в ръководството на екзекуцията. Знае се, че след като свършва тази работа, е настанява в жилището на княз Кирил, заедно с осигурената й от Партията прислуга, както и се знае, че години наред носи из София коженото палто на Евдокия Филова, съпругата на екзекутирания Богдан Филов, една от най-ерудираните жени в съвременната история на България. Знае се и, че Цола Драгойчева не е пропуснала миг от живота си след 1944 година, в който да е могла да се възползва от привилегии, облаги и огромна власт, както подобава на един истински сатрап.
Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина през 1898 година. През 1919 вече е член на Българската комунистическа партия и участва в Септемврийското въстание от 1923, след което е осъдена на 15 години затвор. След амнистията през 1924 година, не губи време от свободата си и участва в групата, организирала атентата в църквата „Св. Неделя“ – най-големият терористичен акт в историята на България. В тавана на църквата са поставени 25 кг. експлозив, който трябва да се взриви с 15-метров бикфордов шнур. Допълително между взривния пакет и кубето на храма поставят бутилка сярна киселина, която да усили ефекта на поразяване и отделянето на отровни газове. Загиват 134 души, а 500 са ранени. Цола Драгойчева е арестувана и осъдена на смърт. Но екзекуцията й се отлага, защото по това време е бременна със сина си Чавдар. През 1926 година присъдата й е заменена с доживотен затвор и излиза от него, отново след амнистия, през 1932 г. От там – директно в Москва, където я обучават за на практика най-доверения човек на Кремъл в България. Това й реноме остава с десетилетия, поради което си извоюва статус на вечност и непоклатимост във властта.
Втората й смъртна присъда е задочна и е от от 1942 година в процеса срещу Централния комитет на БРП. Тъй като тя и Антон Югов остават на свобода след процеса, се заемат с възстановяване на партийното ръководство, а Цола Драгойчева работи по изграждането на Отечествения фронт, роля, която всъщност някои очевидци от уста на уста оспорват. След 9 септември заема дълъг списък важни държавни и партийни постове все във възходяща посока, включително е първата жена министър в България.
Но Цола има влечение към репресиите и най-важните убийства и процеси не минават без нейното активно участие. От Никола Петков и Трайчо Костов до безименни „врагове на народа“ тя се занимава усърдно с ликвидиране. Дори, когато случайно се оказва в село Кула в началото на Кулските събития (1951), при които жители от селата в района се опитват да премахнат ТКЗС-тата, тя с удоволствие съдейства със съветско ноу-хау как се смачкват такива протести.
Ако Цола беше начело на БКП и държавата, България щеше да бъде 16-а република на СССР, защото е активен привърженик на тази идея и с гордост заявява: „Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“. За всички тези приноси и подвизи Цола Драгойчева е удостоявана отново и отново с всички ордени за геройства на НРБ и няколко важни в СССР в продължение на десетилетия. Много години по-късно от нея не остава нищо, освен една Чайка някъде там и дори и това не се знае. Супер луксозната й лимузина отдавна е в групата на ретро-съкровищата и у нас има няколко десетки Чайки, които предендират, че са „Чайката на Цола Драгойчева“. Като един не съвсем писмен народ, може би никога няма да разкрием пълния образ на Цола Драгойчева, затова се разказват и всякакви легенди, като например, че е била нещо като Щирлиц за англичаните. Тя е забравена, не е проникнала в ничии гени. И може би точно затова ще се появи отново под някаква форма – липсата на памет е почти винаги сигурна гаранция за триумфално завръщане.
Comments