Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Посветена едновременно на Благословената Дева Мария, Св. Дионисий Ареопагит и френския крал Луи ІХ, църквата San Luigi dei Francesi е достатъчно впечатляваща, за да оправдае покровителството на три толкова забележителни и различни фигури. Името й е това на краля, но на италиански и всъщност това и в действителност е френска църква, тя е френска собственост и се управлява от специално създадена и съществуваща служба към правителството в Париж, заедно с още четири френски църкви на територията на Рим.
Историята около възникването на църквата е интересна и доста спорна, а тъй като е от ІХ век подлежи и на най-различни интерпретации. Още през VІІІ век в Рим се установяват експати от най-различни националности и те създават свои църкви, манастири и училища към тях. Французите горделиво претендират, че по тази линия още тогава имат „френска школа“ в Рим, но всъщност тя е създадена от Карл Велики, който впрочем е немскоговорящ. Така или иначе през ХVІІ век крал Луи ІХ нарежда строежа на църквата, върху остатъците от баните на Нерон, които са в основата на храма. Днес статуите на двамата крале – Луи ІХ и Карл Велики красят фасадата на църквата един до друг.
Строежът започва при папа Лъв Х, който го възлага на своя приближен кардинал Джулио де Медичи, по-късно папа Климент VІІ, с разрешението да продава всички антики и статуи, които биват намерени при строежа на храма, което е доста изгодно финансово предложение. Нает е и архитект да направи план, но поради най-различни причини строежът се забавя сериозно и всъщност от началото му до завършването през 1589 година минават точно 111 години.
Анри ІІ и съпругата му Катерина Медичи възобновяват строежа на църквата и тя е възложена на Джакомо Дела Порта и довършена от Доменико Фонтана. От самото си създаване църквата се води френска територия и поради тази причина тя е енорийска църква за всеки французин на територията на Рим. Това означава, че френските поданици могат да бъдат погребвани там по право, без да искат специално разрешение и така броят на монументите в църквата се увеличава със сериозни темпове за кратко време. В църквата е погребана Полина дьо Бомон – любимата на Шатобриан, художникът Клод Лорен и доста други французи, но повечето от надгробните им плочи са изнесени от църквата през ХVІІІ век и са преместени в двора, където могат да бъдат видени и днес.
Интериорът на църквата е разкошен и толкова богат, че за мрамора - червен, бял и зелен - се твърди, че е конфискуван от строежа на Ил Джезу след забраната, наложена от папата върху ордена на йезуитите. Това не е вярно, но подобен слух показва колко впечатляващи са разходите по интериора, достоен за йезуити. Куполът е изрисуван от Шарл-Джозеф Натуар, който декорира и Версай.
В тази църква обаче красотите не са само във висините, а повече в параклисите отстрани. В параклиса на Св. Чечилия има картина на Гуидо Рени „Екстазът на Св. Чечилия“, която е копие на Рафаело. Пак там са и фреските на Доменикино, посветени на нейния живот. Преди Караваджо да стане модерен, тези фрески се смятат за най-красивото произведение в църквата.
Петият параклис в църквата е посветен на Св.Матей, но е световно известен с името капела Контарели. В нея има три картини на Караваджо – нещо, с което почти никой музей в света не може да се похвали.
Параклисът е поръчан от френския кардинал Матьо Контарел, който променя името си на Контарели, като преди смъртта си кардиналът е платил за част от фасадата на църквата, за главния олтар и съответно има свободата да направи своя параклис разкошен колкото си иска. Той оставя щедра сума и поръчка параклисът му да бъде илюстриран със сцени от живота на неговия съименник светец, авторът на Евангелието.
Изпълнителят на завещанието наема двама много известни за времето си художници – фламандския скулптор Жак Коберт и римския художник Джузепе Цезари. В договора изрично е описано как трябва да изглеждат трите картини за Св.Матей и какво трябва да е нарисувано на тях, включително и как да са облечени персонажите. Коберт така и не прави нищо, Цезари е зает с папски поръчки и тогава кардинал Франческо Мария дел Монте предлага своя персонален художник – Караваджо, който да довърши параклиса. Това е една от първите големи поръчки на художника и се смята, че тук той за първи път демонстрира своя метод на светлосенките „караваджизъм“, като разбира се рисува и трите картини изобщо не както са описани в договора. Караваджо гениално е използвал сумрака на църквата като ефект в картините си и е подредил трите платна така, че двете странични да се осветяват от прозореца по точно определен начин за максимален ефект. На картината, на която Исус призовава Матей да го последва, ръката на Исус досущ прилича на ръката на Адам от Сикстинската капела.
Параклисът на Св. Луи ІХ, патронът на църквата, е най-богато декорираният и е забележителен с това, че е направен от жена. Тя се казва Плаутила Бричи и е ученичка на Бернини, което личи и в работата й. Неин е проекта, тя е нарисувала и портрета на Луи.
Френската църква е един от най-забележителните музеи в света – ослепителна красота и Караваджо, всичко това – безплатно.
Comments