Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Дева Мария е любимият ми образ в религията, в нея е събрана цялата любов и драма, защото няма нищо по-тъжно от майка, която знае, че ще загуби детето си. Това е едната причина църквите, посветени на божията майка да са ми много интересни, но освен това в Рим те са толкова много, че дори само през тях може да се проследи цялата история на римските храмове – от най-първите християни чак до наши дни. Дори най-кратката обиколка на посветените на Мария църкви трябва да обхване поне двайсетина, но ето някои от любимите ми, които ми се струват най-интересни.
Санта Мария дели анджели е деи мартири
Най-забележителните неща в тази църква са, че е построена в руините на баните на Диоклециан (останалата оцеляла част от тях е археологически музей), проектирана е от Микеланджело, вратата й е страхотна, в нея има чудесно съвременно изкуство и невероятен орган, който е направен през 21-ви век.
Микеланджело започва проекта на църквата когато е на 88 години и обяснимо не успява да го осъществи. Той избира помещението и прави проекта за него, така че минимално да промени първоначалния дизайн. Църквата е във формата на гръцки кръст и е по-различна от останалите храмове в града.
Да започнем от вратата. Тя е нова – монтирана е през 2006 година и е последното произведение на полския скулптор Игор Митораж, който умира няколко години след това. Вратата е гладка и на този привидно спокоен фон изпъкват фигурите на Христос и на Мария, като в долния ъгъл на самата врата авторът е сложил част от главата и ръката си. Простата композиция на вратата е много силно въздействаща с изразителните фигури, които сякаш се стремят да се измъкнат от този вечен затвор.
Първите фигури, които посетителят вижда, са на ангели – два, които държат съдове със светена вода и един голям, крив и черен, творба на Ернесто Ламаня от 2000 година. В работата си Ламаня променя структурата на метала с киселина, както Микеланджело е променял скулптурите си, заравяйки ги в земята. Това не прави ангелът му много по-симпатичен, но пък цялото противопоставяне на старо и ново в църквата е доста видимо. Още на входа при ангелите може да погледнете нагоре към кръглия купол, напомнящ този в Пантеона. Приликата не е случайна – и тук в античността е имало открита към небето дупка в тавана, а след това мнозина архитекти неуспешно са се опитвали да създадат подходяща капандура, доказвайки ненадминатия гений на древните строители. Сегашният стъклен купол е дело на колектив.
Има нещо, с което тази църква не прилича на никоя друга и то е, че в нея се отдава почит не само на религията, но и на науката. В началото на понтификата си папа Климент ХІ (избран през 1700 година) възлага на Франческо Бианкини да направи линия на Меридиана, за да може да се определя възможно най-точно пролетното равноденствие, свързано с Великден. И днес тази линия, дълга 44 метра, може да се види в църквата. Слънчев лъч пада от високия таван и се движи по нея, отбелязвайки с абсолютна точност средата на деня и времето за молитва, а отклонението спрямо полюса е само един градус.
Органът в църквата е подарен на папа Йоан Павел ІІ от гражданите на Рим през юбилейната 2000 година и е направен от Бартоломео Форментели. В църквата има трима органисти и хор и в почивните дни има напълно реален шанс да попаднете на безплатен концерт.
Санта Мария ин Аракоели
Намираща се на Капитолийския хълм, тази църква също съчетава в себе си древна история и по-нови намеси, макар и не така съвременни. И в тази църква, както и в много други, материалите са взети от антични храмове и постройки. Така например на третата колона вляво има дупка, чието предназначение не е много ясно, но е възможно да е служила за нещо като телескоп, през който римляните са наблюдавали птиците. Върху следващата колона има фреска от ХV век, предполагаемо на майстор от Сиена. Заради тази фреска наблизо има олтар и той е по-популярен дори от главния в храма. За нас е и по принцип много странна гледката на коленичили млади хора в църквите и конкретно пред този олтар имаше молещи се младежи на възрастта на сина ми, виждаха се само гуменките им.
Таванът е страхотен, с фреска посветена на победата на папската над турската флота в битката при Лепанто. Подът също е невероятен – или поне е бил преди Наполеон да направи от църквата конюшня. Следите от това се виждат и до днес.
Санта Мария ин Трастевере
Не мисля, че много туристи в този претъпкан с хора квартал ходят там заради църквата, а тя е невероятна дори и отвън. На фасадата й има мозайка, като тя изобразява девата и около нея десет жени, държащи лампи. Няма нито един мъж – това не се среща често в църковната иконопис.
В църквата има много рядък дървен таван, а за нас усещането е толкова родно и познато, като в старите български манастири. В църквата работи Доменикино, той рисува тавана и капелата в дясно от олтара. И в тази църква колоните са донесени от древни храмове. Тук могат да се видят и най-древните неиконични мозайки в Рим, както и една от най-старите икони на дева Мария запазени до наши дни – датирана е около VІ до ІХ век. Цялостното усещане е по някакъв начин „православно“ и в тази църква аз се чувствах най-много като у дома си.
Санта Мария делла Паче
Тази църква не може да бъде подмината, нито объркана с друга. Тя е единствената в Рим с кръгъл портик с колонада, а до нея има манастир, превърнат в музей за модерно изкуство. Двете са в перфектна хармония.
Легендата гласи, че през ХV век пиян войник хвърля нож по икона на Девата на това място и тя започва да кърви. Папа Сикст ІV посецава мястото и дава обет да построи църква.
Това е единствената църква, в която ходих два пъти. Тя е малка, но много интересна – до входа има капела, направена от учениците на Бернини, тази срещу нея е рисувана от Перуци. В капелата Олжати – всички капели имат табелки – се намира голяма картина на Орацио Джентилески. В капелата срещу него има две картини на дъщеря му Артемизия – именно заради тях се върнах. Артемизия е много по-талантлива от баща си и тук, където творбите им са една до друга, това се вижда моментално. Двата портрета – на Мария Магдалена и Марта, които тя е нарисувала, са изключителни. Това са единствените нейни картини, останали в църквите на Рим.
Санта Мария дела Консолационе
И последно – любимата ми малка църквичка Санта Мария дела Консолационе, която векове наред е част от болничен комплекс, в нея има три олтара, посветени на Дева Мария, иконите в тях не са нищо изключително, но тъкмо заради това в тази стара, малко вехта и тиха църква се усеща много силно, че вярата лекува.
Църквите на Рим са най-прекрасните, магически, безплатни музеи на Рим. Обещала съм си да се върна само заради тях.
Comments