Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Идеята, че всеки отделен човек е един свят с цялото богатство на смисъл, красота и емоции е достатъчно известна и използвана в изкуството, но книгата на Роберт Зееталер е уникално преживяване – тук вселената на един живот е разгърната точно в 137 страници – прекрасна, сърцераздирателна, лаконична книга.
Героят Андреас Егер е обикновен селянин от малко алпийско градче. Той е сирак от дете и през целия му живот – и в цялата книга – едва няколко пъти е толкова близък с някого, че да бъде наречен с първото си име. Егер нарича той дори сам себе си, в един свят на тежък труд, сурова природа, малко думи и сдържани емоции. Егер е почти необразован, но в неговия суров свят, заключен в едно малко зрънце от планината, намират начин да се случат и голямата любов, и божествената красота, и откровението на човешката близост.
Егер израства като ратай при вуйчо си и в детството му няма нищо романтично. Строежът на лифта наблизо му дава професия и възможност да промени живота си. Голямото пътуване на Егер обаче е войната. Този епизод в книгата не е дълъг – в нея няма дълги епизоди – но той прекрасно обяснява цялата зловеща баналност на войната, където хората като Егер са изпратени не заради вяра или идеология, а по списък и където оцеляват така, както оцеляват през целия си останал живот. След съветския плен Егер се връща и отново се слива с планината – така, както е роден да живее. С напредването на годините той все повече става част от голямата планина, сякаш се подготвя да се слее с нея.
По някакъв начин тази книга за човек с толкова различна от нашата съдба, с който никой читател не може да се асоциира, но в същото време усеща една необяснима, космическа близост, напомня за историята на друг странен и лаконичен герой – Малкия принц. Защото както всички помним завинаги, най-хубавото се вижда само със сърцето.