Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
Да се каже, че Чарлз Рей е голям художник е доста точно определение, не само защото той е много известен, но и защото мащабът на творбите му е впечатляващ. Скулптурите му са толкова големи, че за изложбата му в Париж тази пролет са отделили пространство два музея – борсата на Пино и центъра Помпиду. Двете му изложби са част от един по-голям проект, но могат да бъдат разглеждани и поотделно и са представени отделно с каталози в двете галерии.
Търговската борса на Франсоа Пино е отделила за творбите на Чарлз Рей почти цялата си площ. Вътрешното пространство на сградата има голяма централна зала, в която има три скулптури на Рей, а по етажите, които се обикалят като спирала или, за мен по-вярно е да се каже като охлюв – има още тринадесет произведения. Едно стои отпред на улицата и така само тук стават общо 17 скулптури, от които шест са абсолютно нови и се показват в Париж за първи път.
Чарлз Рей е роден през 1953 година в Чикаго и се занимава основно със скулптура, макар че има и опити с фотография, инсталации и приложно изкуство. На мен лично те не ми направиха особено силно впечатление. Затова пък скулптурите му са наистина невероятни и общуването с тях е много вълнуващо. Рей провокира и се опитва да проблематизира цялостната представа за изкуството на скулптурата като такова, работейки с представите от класическата древност – пълно и абсолютно съвършенство на изобразявания обект, който прилича на оригинала до последния дребен детайл, като същевременно избира съвсем съвременни модели – често те са случайни хора от улицата.
Борсата показва главно статуите на човешки фигури, докато в Помпиду има и други произведения на Рей. Има няколко посоки, в които Рей въвлича зрителите в диалог и дори спор с изкуството си. Например по отношение на материалите – някои от статуите му са направени от мрамор, напълно по канона, но други например са от хартия, макар че пак приличат на мраморни, а трети са от метал и са произведени с най-модерни технологии. Размерът също е странен, има напълно автентични човешки фигури, в реални цветове и с истински дрехи, но уголемени толкова много, че пред тях зрителят е малък и стои, вдигнал нагоре глава.
Понеже основният ефект от взаимодействието с творбите на Рей идва от техния размер и съвършенството на изработката, да се разкаже с думи за тях не е много ефективно. Все пак трябва да отбележа, че много ми хареса чувството му за хумор – например изобразявайки себе си като седнала фигура, като статуята му е от бяла хартия, класическият инструмент на художника, а същевременно се е изобразил как буквално седи и блее в пространството, а изобщо не е зает с „творческа дейност“.
Друга много забавна статуя е „Млад мъж“, който по някакъв начин наподобява класическото гръцко изкуство, защото е млад мъж, гол, само че този на Рей е истински, с паласки около талията, с леко поувиснала кожа – такъв, какъвто съществува наистина. Също любим сюжет е духчето, което си връзва обувката. И понеже измислените персонажи не носят обувки, това е един младеж, с вид на херувим, който се е навел да си върже обувката, но всъщност е чисто гол. Или четири членното семейство, също чисто голи, но напълно еднакви по размер, така че е трудно да се определи кои са родителите и кои децата, после това става ясно по първичните полови белези, но пак е хем забавно, хем некомфортно. Същото е и с огромните статуи на седящ човек и на човек, ядящ бургер. Те са си истински, грамадни мраморни статуи, направени прецизно до последния детайл. Само че този детайл са мраморните маратонки найки – с емблемата и шевовете по тях или смачканата хартия и нахапания сандвич.
Всички тези скулптури изкуство ли са, равно на онова в старите музеи? И ако да, то това значи ли, че всеки човек потенциално е произведение на изкуството? Чарлз Рей някак си намига докато задава този въпрос, но пък го задава достатъчно често, за да го остави в ума на зрителите и те да си го отнесат вкъщи. Аз веднага си записах Чарлз Рей в списъка с любими съвременни художници.
Comments