Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Първата постановка на Народния театър този сезон е на камерна сцена и е част от програмата „Театър+“, призвана да представи на сцената на националния театър нови драматургични и сценични тенденции. По името предполагам, че целта е да се представи повече от очакваното и в случая с „Частици жена“ точно това е направено – представлението е в повече, в някои отношения даже прекалено.
Историята е отчасти автобиографична за авторката Ката Вебер, като по Нетфликс се излъчва и филм с това заглавие, така че не става въпрос за нещо напълно неизвестно. Главната героиня Мая – млада и здрава – ражда вкъщи с помощта на съпруга си Ларс и не особено опитна дула, но по независещи от никой от тримата причини, губи бебето. Тази травма резонира дълбоко у нея и мъжа й, но също така и у цялото семейство, приятелите и познатите. Сестрата на Мая – Моника, нейният мъж Войцех, артистичната им майка, енергичната братовчедка – всички през преживяното нещастие осмислят собствените си проблеми и се изправят пред неспособността си да изпитат истинско съчувствие. Личните болки винаги заемат централно място на сцената на живота и вече нищо – нито религия, нито политика, нито семейство – не може да измести фокуса от този егоизъм. За майката разбира се не е така, но за децата това винаги става ясно прекалено късно.
Пиесата започва със сцената на раждането и тя е драматична, потресаваща и абсолютно истинска – сигурна съм в това, защото познавам консултантите и те са именно двойка, чиито две деца са родени у дома. В ролята на Мая е Радина Кърджилова и тя е просто страхотна, дори на фона на останалите актьори, до един безупречни. Трябва да призная, че не съм най-голямата почитателка на Радина Кърджилова и единствения път, в който нейно изпълнение ми е въздействало така силно, беше в „Йерма“ в театъра на армията. И там тя играеше жена, чиято съдба е белязана от безплодието й. Явно нещо, свързано с майчинството, отключва у Радина Кърджилова огромни актьорски възможности и тази вечер аз се хванах как несъзнателно стискам юмруци от напрежение, толкова истински са емоциите от раждането на сцената. Забравила съм и от собствения си опит как в някакъв момент стреса и напрежението почти напълно изместват вълнението от очакването и нереалната докрай мисъл, че бебето идва.
От тази силно въздействаща сцена натам преживяването остава все така интензивно. Отлично играят и страдат с размах Стефан Вълдобрев като Ларс, Ана Пападополу като Моника, страхотната Мария Кавърджикова в ролята на майката и като достойни партньори с тях на сцената са Цветан Алексиев, Жаклин Даскалова и Албена Ставрева. С изключение на една по-мечтателна и игрива сцена с двете сестри, всички емоции са в мрачната гама, разговорите са напрегнати, а разкритията – неприятни. Тъжна истина е, че в живота често е така и че бог като режисьор не винаги дава забавни прекъсвания, но изкуството изисква тези амплитуди на чувствата, за да може публиката да поеме дъх. Накрая на пиесата се чувствах като смазана, а необходимият лечебен катарзис липсва. Той също съществува само в изкуството, но точно той отличава битовата драма от трагедията.
Отлична режисура на Крис Шарков – това личи по страхотната актьорска игра, очаквано интересни декори на Никола Тороманов, които потапят публиката в преживяването, защото всички седим в къщата на семейството, изобщо много силно начало на сезона. Интересно с какво може да се надгради толкова пълноценно театрално преживяване – очаквам с нетърпение следващото заглавие от програмата.