Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
В историята на изкуството Казимир Северинович Малевич (руски художник от полски произход) остава с една картина и на нея има нарисуван черен квадрат с бял кант отстрани, а името й е „Черен квадрат“. Впрочем за белия кант никой не се и сеща, така или иначе четирите запазени до днес оригинала на черния квадрат са в Русия и малцина европейци са ги виждали. От друга страна какво толкова има за гледане – черен квадрат. И наистина, черният квадрат е велик съвсем не с вида си, той е символ на идеи и промени, но най-вече става своеобразно alter ego на автора си и му осигурява безсмъртие.
Рождената дата на първия черен квадрат е известна, това е декемврийският ден, в който руските авангардисти откриват изложбата си „Нула,десет“ през 1915 година. Всъщност самият Малевич отнася черния квадрат към 1913 година и работата си върху операта „Победа над слънцето“. Художникът прави декорите и костюмите и на сцената черният квадрат е символ на победата на активното човешко творчество над пасивната природа – черният квадрат изгрява над света вместо слънце.
Не по-малко дръзко е и появяването на квадрата на футуристичната изложба през 1915 година – на нея той е сложен в ъгъла, където в руските домове стои иконата, защото квадратът е декларацията за раждането на едно ново направление в изкуството – супрематизъм.
Двата цвята на квадрата – бялото и черното – имат своя символика и тя е еднакво важна. Белият съдържа всички цветове и е безпредел на пространството и цветовете, а черният поглъща всички цветове. Така енергиите на черното и бялото формират базата на супрематизма. Името „Черен квадрат“ обаче задава водещата роля на черното и натам са насочени всички интерпретации. Черният квадрат е обясняван като нулевата форма, той е лицето на новото изкуство, първата стъпка на новото творчество и първата форма, изразяваща абсолютна безпредметност. Черният квадрат е базовата супрематична „клетка“, той занулява цялата предшестваща култура.
За самия Малевич това се превръща в основен символ на живота му – той подписва картините си така, учениците и последователите му носят черни квадрати на ревера или ръкава си. На смъртния си одър Малевич изпраща съобщение до директора на Третяковската галерия, в което твърди, че „Черния квадрат“ е най-доброто произведение, което музеят притежава.
Погребението на Казимир Малевич е триумф на символиката на черния квадрат. Той е окачен над главата му, нарисуван е на ковчега му, на вагона, който го откарва в Москва, става част от опелото в манастира, закачен е на катафалката, а надгробният паметник е бял куб с черен квадрат. По време на втората световна война кубът изчезва, гробът на Малевич е изгубен, а днес на това място има построен жилищен комплекс. Пълно зануляване.
Comments