Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Портретите не са снимки – те отразяват реалността, но по-важно споделят вътрешния свят и специална гладна точка. А когато става дума за истинска муза, тя често изглежда доста по-красива на портрета си, отколкото на снимка и това е прекрасно, защото някак си прави истински красивото видимо за очите.
„Портрет на Жан Самари“, Огюст Реноар
Реноар е видял нещо невидимо за очите в третокласната актриса Жан Самари, която е играла предимно роли на слугини. Извадил е наяве нейния лек, оживен поглед и леко загадъчно излъчване, които я правят любимиия му модел. Реноар рисува четири нейни портрета като най-изразителен е този, който се намира в музея на изящините изкуства „А.Пушкин“ в Москва. На запазените фотографии на момичето то се появява като очарователно, непосредствено, но може би малко по-малко загадъчно.
„Портрет на Жан Ебютерн с голяма шапка“, Амедео Модиляни
Художничката Жан Ебютерн е последната муза на Модиляни. През трите години, в които живеят заедно, художникът я рисува на повече от двадесет портрета. Жан е нежна, срамежлива, спокойна и деликатна жена и именно такава я показва Модиляни. Краят на живота й е трагичен – след смъртта на любимия й Амедео, на следващия ден тя се самоубива, като скача през прозореца. Това, че е майка на двегодишна дъщеря и е бременна не я спира. Роднините й обвиняват Модиляни за това, че е достигнала до такова състояние, и не разрешават тя да бъде погребана дори в същото гробище – това става едва 10 години по-късно, когато размислят и последната муза на Модиляни е преместена до него.
Портрет на Адел Блох Бауер I, Густав Климт
Този портрет се смята за „австрийската Мона Лиза“ и е една от най-значимите картини на Климт. Адел Блох Бауер страда от хронично главоболие, пуши като локомотив и е ужасно нежна и ужасно мрачна жена. С одухотворено лице, самодоволна и елегантн. Когато богатият съпруг на Адел поръчва портрета й на Климт през 1903 година не подозира, че това ще доведе до цяла поредица картини. Не е и трудно да се види, че връзката между художника и модела му не е платонична. Откровената, неприкрита чувственост на тези шедьоври е такава, че дълго време името на модела остава скрито за публиката. Но дори за най-неопитното око е ясно, че на всички платна е изобразена една и съща жена.
"Елизабет Австрийска", Франц Винтерхалтер
Баварската принцеса, съпруга на император Франц Йосиф и императрица на Австрия, е една от най-известните фигури в европейската история. Романтичната й натура, не особено щастливия семеен живот и трагичната й смърт я превръщат в любима героиня на романи, а по-късно и на филми. В портрета на Франц Винтерхалтер, нарисуван през 1865 г., той акцентира върху най-голямото украшение на Елизабет – косата. По традиция това момиче във филми се играе от най-красивите актриси, защото, съдейки по запазените церемониални фотографии, придворният художник изобщо не я ласкае.
Comments