Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Сладка, честна, човешка, различна и абсолютно очарователна“ – пише критиката за едноактната пиеса на Тенеси Уилямс „Чудесна неделя за Creve Coeur“ и това са думи, които със сигурност не се срещат често когато се говори за творчеството на точно този автор. И макар че и тази негова пиеса прилича на останалите, тя е наистина различна и много симпатична по един обикновен начин, близък до всеки зрител.
За да съм по-точна – до всяка зрителка. Тенеси Уилямс е драматург, който разбира жените, те са в центъра на произведенията му, а в този случай особено видимо, защото героините на пиесата са четири жени.
Доти или Доротея (Параскева Джукелова) е типичната героиня на Тенеси Уилъмс – вече не първа младост, но с ранима душа, някак преувеличена емоционалност и все още юношески мечти за голямата любов и съдбовен поврат като начало на нов живот, макар че за нов живот вече е малко късно. Доти живее в апартамента на Боди (Албена Колева) – прагматична германка, добра душа с малко сантименти към живота, вече леко глуха. Боди е последно убежище за лудичката съседка Софи Глюк (София Бобчева), която е напълно сама след смъртта на майка си. Четвъртата героиня е Хелена (Ева Тепавичарова), колежка на Доти, претенциозна и празноглава. Четирите се срещат в една хубава юлска сутрин в навечерието на традиционния пикник на Creve Coeur и поредица от неочаквани разкрития ги карат да преподредят приоритетите си.
Актрисите са подбрани отлично и играят прекрасно. Много се радвам винаги, когато мога да гледам Албена Колева на сцена, тя като баща си има рядкото умение да изглежда смешна и трагична едновременно. Параскева Джукелова е идеална за ролята на Доти, а София Бобчева е абсолютно неочаквана в амплоато на бавноразвиващата се Софи.
Тенеси Уилямс е добре познат и обичан автор в българския театър, пиесите му се играят често и за зрителите е позната тяхната меланхолия и нотка на безнадеждност в края. Тук не е така, неочаквано здравият разум изглежда надделява и щастието изглежда съвсем близо. Чудесен финал за пиеса, която се играе в толкова тревожно време. И напомняне, че всички имаме душа и тя жадува за щастие.
Comments