Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Алегоричен потрет на Луи XIV като Александър Велики при влизането му във Вавилон, 1664
Придворният художник на Луи ХІV има размах, който може да се очаква от творец в епоха, останала в историята главно със своята разточителност. Това впрочем се отнася и до титлите на Шарл Льобрюн, който приживе е величан като нищо по-малко от „най-великия художник на всички времена“ и „пръв художник на краля“. Обемът на творчеството му е наистина умопомрачителен – не е за вярване, че толкова може да се направи в рамките на един човешки живот.
Портрет на Шарл Лебрюн, 1683
„Изкуството – това съм аз“ – Луи ХІV никога не произнася тази фраза, но тя доста точно характеризира политиката му в това отношение – той е не просто ценител и меценат, той е арбитър и неговата личност и вкус слагат отпечатък върху цяла една епоха. От друга страна в средата на ХVІІ век е създадена Френската академия за изобразително изкуство и така то се официализира. Шарл Льобрюн е важна част и от двете тези явления – вкусът му съвпада напълно с този на краля, освен това е сред учредителите и централна фигура в академията.
Портрет на Луи XIV, 1661
Шарл Льобрюн е роден през 1619 година и по днешните стандарти умира относително рано – на 70 години. Затова пък напълно в традициите на своята епоха започва да учи за художник на единадесет годишна възраст. Биографията му прилича на роман на Дюма. Кариерата му още от съвсем млад се случва под покровителството на канцлера на Франция Пиер Сегюе. На 15 години вече рисува за кардинал Ришельо, а след това със стипендия на покровителя си работи четири години в Рим с Никола Пусен. При завръщането си в Париж си спечелва нови ценни покровители като суперинтенданта по финансите Никола Фуке, а след това и кардинал Мазарини, при когото работи. Именно там той става част от машинациите на Мазарини, който противопоставя Фуке и Колбер. Льобрюн избира правилната страна – тази на Колбер – и така се сдобива с още един покровител.
Портрет на Никола Фуке
Именно благодарение на Колбер, Льобрюн оглавява академията, а така също от 1660 година натам е начело и на манифактурата по гоблените, след 1662 година контролира лично всички художествени поръчки на кралския двор, 1666 година става председател и на Френската академия в Рим. През 1671 година той е назначен и за директор на Кралския кабинет с картини, което всъщност означава, че той е първия директор на Лувъра. С всички тези звания и позиции на практика той оглавява не само академията по изкуствата, но и промишлените цехове и така непосредствено повлиява на цели поколения художници и се превръща в най-важната фигура в изкуството от епохата на Луи ХІV.
Канцлерът Сеге
Първата поръчка на краля към Льобрюн е през 1661 година и е картина за Александър Велики, с когото самият Луи ХІV се оприличава. Картината се казва „Палатката на Дарий“ и след нея художникът моментално става абсолютен фаворит на краля, който му дава дворянска титла, издига го до „пръв художник на краля“ и му отпуска огромна годишна заплата. На Льобрюн е поверена цялата украса на кралските дворци, като кралят само одобрява концепциите. Тук влиза и Версай – най-монументалното творение на епохата, където Льобрюн рисува Залата на войната и мира и Огледалната зала. През цялото това време той продължава да рисува и картини в прослава на краля – ту от серията за Александър Велики, ту за военните му подвизи, като за целта пътува с Луи ХІV до Фландрия. Льобрюн рисува и декорации в Лувъра, Тюйлери, частни домове и дори бойни кораби. След смъртта на Колбер и под влиянието на новите съветници и фаворити на краля, Льобрюн изпада в немилост.
Луи XIV като Александър Велики
Единственият му, издаден посмъртно трактат, се казва „Начин да се научим да рисуваме страстта“. Точно това се вижда на всички огромни платна на Льобрюн, които не са портрети – хора, които живеят със страст. Това със сигурност е и тайната на неговата свръхестествена работоспособност.
Comments