Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
В последните дни често си мисля за дядо ми и какво би казал, ако беше жив. Една от любимите му картини беше „Запорожките казаци пишат писмо до султана“ на Иля Репин и много обичаше да я разказва тази картина, а като я разказваше, се заливаше от смях и описваше образите на тези силни, свободни мъже, които се подиграват без да им мигне окото с най-мощния човек в света.
Султанът им написал: „Заповядвам на вас, запорожките казаци, да ми се подчините доброволно и без никаква съпротива и да се въздържате да ме безпокоите с вашите нападения.“, а те му отговорили „Иди нах.й“. Не, не са отговорили така – това е история от преди няколко дни. Тази на запорожкия отговор е отпреди 350 години (1672). Запорожките казаци (думата „казак“ е турска дума за „свободен човек“) са гордостта на украинците. Исторически казаците са избягали крепостни селяни от Полша и Русия, които образуват селища около долния Днепър, които по-късно прерастват в независима политическа и военна сила и водят много борби с полско-литовската област, руското царство, османците, кримските татари и тн. Специално по отношение на Османската империя казаците създават доста главоболия на Мехмед IV. Всъщност не точно главоболия, ами огромни поражения на 15-хилядната му войска при защитата на Сеч. Султанът, вбесен от поражението и отказа им да се предадат, ги заплашва с пълно унищожение и им изпраща следното заповедно писмо:
"Султан Мехмед IV към запорожките казаци: Като султан; син на Мохамед; брат на слънцето и луната; внук и наместник на Бога; владетел на царствата Македония, Вавилон, Йерусалим, Горен и Долен Египет; император на императорите; суверен на суверените; необикновен рицар, никога непобеден; непоколебим пазител на гроба на Исус Христос; попечител, избран от самия Бог; надеждата и комфорта на мюсюлманите; смутител и велик защитник на християните – заповядвам на вас, запорожките казаци, да ми се подчините доброволно и без никаква съпротива и да се въздържате да ме безпокоите с вашите нападения.
— турският султан Мехмед IV"
Тогава казаците, водени от Иван Сирко, много голям казашки военен лидер, отговарят в много цветист стил, като пишат писмо, изпълнено с най-профански и вулгарни епитети и обиди. Картината на Иля Репин изобразява именно удоволствието, с което групата юначаги измислят вулгарностите, с които да се надсмеят над „брата на слънцето и луната“.
„Запорожки казаци към турския султан!
О, султане, турски дявол и проклети дяволски роднина, секретар на самия Луцифер. Какъв дяволски рицар си ти, че не можеш да убиеш таралеж с голото си дупе? Дяволът се осра, а армията ти яде. Недей, сине на блудница, да правиш поданици християнски синове. Ние не се страхуваме от твоята армия; по суша и по море ще се бием с теб. Майната ти на майката.
Ти вавилонски скитнико, македонски колело, пивовар на Йерусалим, козел на Александрия, свинар на Велик и Малък Египет, прасе на Армения, Подолски крадец, катамит на Татария, палач на Камянец и глупак на целия свят и подземния свят, идиот пред Бога, внук на змията, и крик в нашата пишка. Свинска муцуна, дупе на кобила, кланичен к.р, некръстено чело. Прецакай собствената си майка!
Така че запорожците заявяват, нищожество. Вие дори няма да пасете прасета за християните. Сега ще приключим, защото не знаем датата и не притежаваме календар; луната е на небето, годината с Господа. Денят е същият тук, както и там; за тази целувка по задника ни!
— Кошови атаман Иван Сирко с цялата Запорожска войска"
Двеста години по-късно, по време на прием, на който присъства Иля Репин, историкът Дмитрий Яворницки носи със себе си текст на писмото на запорожците и това вдъхновява Репин да изследва какви са били тези дръзки хора и да събере материал за картина, която после ще се окаже най-дълго рисуваната в творчеството му. Той заминава за Украйна, за да изследва историята, дрехите, обувките, оръжията на запорожките казаци и прави множество скици. Репин пише в писмо до Владимир Стасов: „Проклети хора! Никой в целия свят не е изпитвал толкова дълбоко свобода, равенство и братство. През целия си живот Запорожието е останало свободно, не се е подчинило на нищо!“. Разбира се, един от източниците на вдъхновение на Репин е романа на Гогол „Тарас Булба“ като неговите герои присъстват и на картината.
Запорожци пишат писмо до турския султан. Ескиз. Илья Репин, 1880
В друго писмо до Николай Лесков описва запорожците така: „И нашето Запорожие ме радва с тази свобода, с това издигане на рицарския дух. Далечните сили на руския народ се отказаха от светските благословения и основаха равнопоставено братство, за да защитят най-добрите си принципи на православната вяра и човешката личност. Сега ще изглежда като остарели думи, но тогава, във време, когато хиляди славяни бяха отведени в робство от силни мюсюлмани, когато религията, честта и свободата бяха поругани, това беше страшна горяща идея. И тази шепа смелчаци, разбира се, най-надарените хора на своето време, благодарение на този дух на разума (това е интелигенцията на тяхното време, те бяха предимно образовани) се засилва до степен, че не само защитава Европа от източните хищници, но застрашава дори силната им тогава цивилизация и се смее от сърце на източната им арогантност."
Картината е изключителна и е голяма (203 × 358 см) – кръглата композиция създава усещане за завихряне, за набиращ сила ураган! Освен това Репин успява да представи целия речник на смеха – виждаме всички нюанси на забавлението – избухващ смях, тънка усмивка, саркастична усмивка, смразяваща усмивка, кикот, кикот и бърборене... В същото време този запечатан отделен момент се превръща в грандиозно обобщение, епична, монументална картина. Това са не просто група казаци, тук се вижда духа на Запорожката Сеч, която няма да дадат за нищо на света, квинтесенцията на непокорните и свободните.
През 1880 година Репин се заема с моделите.Тарас Булба е могъщият, засмян казак в бяла шапка, в чийто образ влиза професор в консерваторията в Санкт Петербург. Синът му Андрий е младия мъж вляво, нарисуван с тънка усмивка и меки черти – негов прототип е роднина на композитора Михаил Глинка. До него е строг казак с превръзка на главата, той е в ролята на по-големия брат Остап Булба. А Иван Серко? Атаманът с прочуто усуканите мустаци в средата, гледащ с лукав, пронизителен поглед, явно наслаждаващ се на това как се получава писмото. Негов прототип е командващият Киевския военен окръг генерал Михаил Драгомиров. Репин не забравя и главния консултант и вдъхновител на картината Дмитрий Яворницки изобразен в образа на чиновника. За да получи неговата усмивка, Репин го забавлява със списания с карикатури.
Портрет на М. И. Драгомиров. Илья Репин, 1889
Основният вариант на картината е завършен през 1899 година. Тя има огромен успех и е изложена веднага в няколко изложби в Чикаго, Будапеща, Мюнхен, Стохолм, а през 1892 година император Александър III купува картината за 35 000 рубли. Тя остава в императорската колекция до 1917 г., а след революцията попада в колекцията на Руския музей.
Днес „Запорожките казаци пишат писмо до султана“ е една от най-известните и впечатляващи военни картини. Тя е миг, превърнал се в символ. Зад групата забавляващи се герои е бойното поле, но на картината няма страдание, нито нечовешки подвизи. Няма героични пълководци на кон, нито мъртви тела. Това не е отчаяна картина – на нея се вижда нещо, което малко хора са доказвали наистина че имат в историята – казашкия дух на неуморната свобода и куражът да се смееш от сърце в лицето на източната арогантност.
Comments