Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1892 година двама английски дилъри на изкуството водят съдебен спор за картина, която се преписва на Франс Халс, един от най-големите портретисти на нидерландския Златен век. Картината обект на спора е позната като „Щастливата двойка“ и е от 1630 година. На нея подпийнала жена с розови страни се забавлява в таверна със свирещ на цигулка мъж.
Картината струва към 500 паунда, но когато купувачът открива монограм J L , разделен от петолъчка, така се вбесява, че е измамен, че се обръща директно към властите и дава продавача под съд. Естествено, всички обичат добрата интрига, медиите разбират за случая и го раздухват, но пък така в крайна сметка се появява експерт – холандският колекционер и историк на изкуството Корнелис Хофстеде де Гроот, който разкрива, че инициалите принадлежат на жена, която се е казвала Юдит Лейстер. Там е работата обаче, че Юдит Лейстер, за която никой не е чувал от два века, не е коя да е, а първата жена художничка, приета в гилдията на Свети Лука в Холандия през XVII век – Златният век. Юдит е била на 24 години, когато е приета в гилдията, а такова членство й дава право да упражнява професията си, да продава картини, да има ателие и чираци. Юдит е била майстор, равен с останалите холандски майстори.
След 1660 година, когато умира, Юдит е напълно изрязана от платното на изкуството, забравена, а всичките й творби се преписват или на Халс или на съпруга й, който също е бил художник.
Както повечето изчезнали жени в изкуството, така и за Юдит не се знае много, знае се, че била осмо дете на пивовар и търговец на платове. След като намират картината й през 1893 година, откриват още 6 нейни картини. Собственикът на „Щастливата двойка“ обаче така и не подскача от радост, центата на картината му пада с 25 %. Чак през ХХ век Лейстер е преоткрита и става обект на изследвания на мястото й в историята.
Юдит има два автопортрета, като по-важният е първият. Той е една от най-ранните й картини и съвсем не струва смешните 500 пануда, а около два милиона през 2018 година.
От тази картина ни гледа една млада жена, която се е обърнала да ни поздрави ведро, държаща палитра и притежаваща цели 18 четки за рисуване. Това е автопортрет, който е рисуван, за да покаже Юдит на останалите майстори мъже, че заслужава да я приемат в гилдията и да има право да работи и печели пари. Това е нейният шедьовър, където се е нарисувала с огромна бяла дантелена яка, която вероятно не е носила, докато е работила, а за да демонстрира уменията си да рисува различни детайли и тъкани като дантела и коприна – материи, които са изключително скъпи, така че това вероятно са най-хубавите й дрехи. На статива художничката рисува типичен пример за жанрова живопис, за да покаже, че умее. Няколко години преди смъртта си Юдит рисува още един свой автопортрет вече като жена с реноме и самочувствие. Широката бяла яка е заменена от дантелена елегантна и боне, на ухото й виси голяма перлена обица, а на врата й има герданче. Тя все така държи палитрата си, но вече е по-малка и не толкова демонстрираща какво притежава, за да рисува, а работа пред нея изобщо не се вижда. Очевидно с този автопортрет тя не се доказва на никого, защото няма нужда!
За това говори не само картината, а и писмено свидетелство на холандеца Теодор Шревел от 1648 г. (когато Юдит е на 40 години), който пише: „Има и опитни жени в областта на живопистта, все още известни в наше време, които не могат да се сравняват с мъжете. Сред тях една се отличава по изключение – Юдит Лейстер, наречена „истинската водеща звезда в изкуството“".
За съжаление тази силна жена едва ли е очаквала да бъде просто зачеркната, но това е факт. И днес почти всеки е виждал поне една от картините й, а малцина знаят коя е. Но лека полека това се променя.
Comments