Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
На паметната плоча пише, че в този дом е живял Александър Малинов, но всъщност в кооперацията на „Граф Игнатиев“ е живяла съпругата му Юлия и децата им, самият Александър Малинов умира през 1938 година, преди построяването на голямата сграда. Но далеч не само заради това, върху паметната плоча обезателно трябва да стои и името на Юлия Малинова – равноправен член в това забележително семейство, опора на мъжа си, една от първите феминистки в България и неуморен радетел за правата на жените във втората й родина.
Юлия Яковлева Малинова е родена в Русия в еврейско семейство с възможности, така че е изпратена в Германия да учи стоматология и там живее заедно с Роза Люксембург. Това променя възгледите й завинаги, ясно в каква посока. С Александър Малинов се запознават в Киев, където той учи право или, според друга версия, в България, където тя идва по покана на проф. Драгомиров – украински патриот, тъст на проф. Иван Шишманов. Юлия се покръства в православна вяра, за да се омъжи и посвещава всичките си усилия за успеха на семейството си и на добруването на жените и децата на България.
Александър Малинов е един от най-забележителните български политици, отличаващ се с качества, които не са често срещани на политическата сцена у нас някога, а и сега. Той е изискан, възпитан, винаги елегантно облечен мъж, с което силно впечатлява самия Фердинанд – всепризнат естет. По-важното е, че Малинов е много прагматичен и разумен политик, майстор на компромиса, прочут с това, че не се кара с никого и благодарение на тези си качества е премиер на България цели пет пъти. В адвокатската си практика Малинов също е много успешен, клиентите му са от висшите кръгове на обществото, включително министър-председатели, започвайки от злополучното дело срещу Петко Каравелов. Освен това Малинов е почтен човек и от цялата си политическа и юридическа кариера построява само една къща – на мястото на кооперацията, която семейството му прави след това. И както се полага в бурни политически времена, в определен момент лежи в затвора.
Юлия Малинова е неотстъпно до него и е ясно, че не е възможно да се обрисува портрета на такъв човек ако до него няма жена, която го подкрепя изцяло. Двамата имат пет деца, а заслугите на Юлия в сферата на социалните услуги и благотворителността са почти толкова големи, колкото тези на съпруга й – в политиката.
Още в края на ХІХ век Юлия е сред основателките на Софийското образователно дружество – много интересно сдружение, в което влизат съпругите на политици от целия политически спектър – от Ана Карима, омъжена за Янко Сакъзов от БЗНС, през Вела Благоева, жена на социалиста Димитър Благоев, до Юлия Малинова и съпругата на д-р Кръстев Райна. Дружеството има свой печатен орган, в който Юлия отговаря за международния отдел. В статиите си тя дава примери от целия свят за това как са решени въпросите, които за нея са най-важни и в България – да се приравни гимназиалното образование на жените към мъжкото, да им се даде право да учат висше образование, да имат право да гласуват, да имат възможност за достоен живот.
Вярата на Юлия Малинова в последното е много силна и във всички сиропиталища и училища, учредени под нейния патронаж, тя настоява децата да получават професия, за да могат да живеят самостоятелно и да имат поминък. Тя първа организира и професионални курсове за жени, за да могат да се преквалифицират. Дълги години Юлия Малинова е председател на Българския женски съюз и е сред най-важните му членове. През 1926 година дори е учреден специален фонд към БЖС на името на Юлия Малинова, по случай 25 години от създаването на съюза, но и от началото на обществената дейност на председателката му. Със свои средства и събрани от членовете, Юлия Малинова построява старчески дом за жени, сиропиталища, както и голяма дружествена сграда за отдаване под наем. През 1944 година в касата на дружеството има над три милиона лева, а имотите му се оценяват за над седем милиона. Юлия Малинова разбира се е отстранена, назначеният от новата власт касиер е с четири отделения образование, а през 1950 година всичко е национализирано.
Децата на Юлия Малинова емигрират в Европа, тя самата умира в София през 1955 година и изчезва безследно. Една невидима жена в родната история – невидима и върху фасадата на дома си.
Comments