Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1639 Япония затваря границите си и се изолира от света. Чужденците са изгонени, западната култура е забранена, а да се влиза или излиза от Япония се наказва със смърт. Това е реалност повече от 200 години и е времето, в което се развива това, което днес различаваме безпогрешно като японско изкуство. „Голямата вълна край Канагава“ от Хокусай е рисувана около 1830 година. Докато останалият свят се индустриализира, японците остават притеснени от чужди нашественици. На пръв поглед Голямата вълна е образ на една Япония потънала в спокойствие и безвремие на фона на планината Фуджи. Но ако погледнем по-отблизо, виждаме, че тази красива вълна е напът да се разбие и да погълне три лодки с рибари. Това е картина, представяща Япония, която се страхува, че морето, което защитава спокойната й изолация, ще се превърне в причината за нейния край. „Голямата вълна край Канагава“ е портрет на Япония, изправена пред неясното бъдеще. Хокусай е 70-годишен, когато рисува този портрет.
Тези двеста години изолация са познати като периода Едо и се отнасят и до града Едо (Токио). След векове войни и размирици, шогуните взимат властта над Япония. Те вярват, че християните и изобщо чужденците са заплаха за стабилността и затова изолират страната, като установяват много строг обществен ред. На върха му е императорът, после е дворът му (благородниците), шогуните, накрая е народът. Народът също е разделен на класи – самураи, селяни фермери, занаятчии и накрая търговци. Всяко съприкосновение между прослойките е забранено и всяка се подчинява на строги правила за обществено поведение.
В средата на 18 век Едо е най-големият град в света с население от един милион. С бума на икономиката търговците, които първоначално са възприемани като най-ниската прослойка, започват да забогатяват и да си позволява луксове като образование, пътувания из Япония, книги и изкуство. Търговците също така търсят чувствени удоволствия, наречени Ukiyo, което означава „плаващ свят“. Тази култура се оформя в квартала с червените фенери на Едо, където освен бордеи се развиват и театри, творят художници, поети и писатели. Масовото производство на отпечатъци върху дървено клише, което се нарича Ukiyo–Е или картини от плаващия свят, процъфтява основно с изображенията на известни проститутки. Отпечатъците са толкова разпространени, че има и постоянно търсене на нови сюжети, знаменитости и принтове за колекциониране.
Хокусай се ражда през 1760 година и изгражда репутация още като тийнейджър с портрети на актьори от театъра кабуки. По-късно той се отделя от тези сюжети и е първият японски художник, който се фокусира върху пейзажи и картини от ежедневния живот на японците. Това е пробив и за Ukiyo–Е като изкуство, и за кариерата на Хокусай, който се превръща в най-продавания художник в Япония. За съжаление няма пълно щастие – и жена му, и трите му деца умират преди него. Самият Хокусай на 50-годишна възраст е ударен от мълния, а после получава мозъчен удар, след което се учи да рисува отново.
Да доживееш 60 в Япония е голям празник и се възприема не като финал, а като прераждане и точно това прави Хокусай в следващите десетилетия – възражда се и достига върха на майсторството си, като риусва най-известните си творби. Както казва самият той: „Всичко, което съм правил до 70-та си година, не си заслужава вниманието“. На 70 години той се заема с най-амбициозния си проект да нарисува 36 изгледа към святата планина Фуджи и „Голямата вълна край Канагава“ е един от тези пейзажи. Издателят на Хокусай поръчва поредицата, за да демонстрира нещо много ново и модерно – пруското синьо.
През 1829 година този синтетичен цвят, който иначе е много скъп, става по-достъпен заради вноса от Китай. Той е по-жив от останалите сини цветове, има повече нюанси, прави принтовете по-екзотични, но най-важното не избледнява. Първите пет пейзажа са изцяло в нюанси на пруско синьо и дори контурите (които обикновено са черни) са сини. Клиентите напълно полудяват (смята се, че само Вълната има над 8000 отпечатъка), а Хокусай има възможността да демонстира невероятното си майсторство в светлината и сенките, като по-опитно око може да отгатне дори колко е часа на картината по тях.
Също така Хокусай вече изпитва европейско влияние и парадоксално Голямата вълна, която познаваме като най-японското нещо, всъщност е хибрид между европейски и японски идеи. Това става благодарение на разрешението на шогуните два пъти годишно да допускат два датски кораба до бреговете на Япония.
Това е единствената връзка с Европа в този период и благодарение на тях Хокусай вижда датски принтове на изгледи, т.е се запознае с перспективата. Западните художници позиционират физическото място на зрителя, докато в японските пейзажи няма отправна гледна точка, която да направлява зрителя. Японците са склонни да рисуват панорамни изгледи като плаващ изглед. Времето също е фиксирано в западното изкуство, докато японското изкуство е по-флуидно. Въпреки че японските изгледи от високо нямат линеарна перспектива, то когато са картини рисувани с нисък изглед, отпечатъците използват европейска перспектива (също голяма новост).
Голямата вълна е висока 25 см и широка 37. Нарисувана е като типичен за холандските морски пейзажи изглед с нисък хоризонт, което създава това усещане за драма, динамика и движение на вълната, която заема 2/3 от картината. Светлината около Фуджи предполага, че е ранна сутрин. Три бързи лодки рибари бързат към пазара за прясна риба в Едо, но огромната вълна, която се разбива над тях с пяна като орлови нокти държи в напрежение зрителя дали ще успеят изобщо. В същото време най-високата точка в Япония е най-ниската тук, поради дълбоката перспектива – Фуджи е като джудже, в сравнение с вълната, чиито пръски се превръщат в сняг, който пада над планината. Картината противопоставя стабилността и сигурността на планината с движението и непредвидимостта на вълната. Според някои теории тя олицетворява неизбежния край на шогунското владичество и японската изолация. От образ на безвремието и спокойствието, този изглед към вечното е олицетворение на живата сила. Отстрани пише „36 изгледа към планината Фуджи/ от брега на Канагава/ Под вълната“, а отляво е подписът на Хокусай: „От четката на Хокусай, който променя името си на Литсу“ (по време на кариерата си Хокусай сменя името си поне 30 пъти). За Хокусай Фуджи е и талисман на дълголетието – той е убеден, че ще живее до 110 и че колкото по-възрастен е, толкова по-добър ще става. Достига 89 във време, когато хората живеят до 50, а неговата жизнена енергия не го напуска до самия край, като рисува дори в деня на смъртта си. През юли 1853 година изолацията на Япония приключва, когато непоканена въоръжена флотилия от името на американското правителство пристига по бреговете на Япония с изискване японците да търгуват с Щатите. Така японското изкуство най-после е разкрито за света. Сцени от друг свят и живот с интензивни цветове и семпли линии повлияват на цяло поколение артисти и предхождат модерното изкуство в Европа.
Дори един художник рисува картина, която се смята че е директно вдъхновена от Голямата вълна на Хокусай. Ето тази:
Comments