Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Няколко неща отличават „японската градина“ от всичко, което знаем за градинарството в Европа. Тя е пространство за духа, в което на пиадестал е издигната идеята, че по-важно от материалного богатство е богатството на простите и строги неща. В японските градини всички елементи са естествени и безполезни, но идеално позиционирани, обикновено асиметрично, за да се превърнат в обекти за съзерцание. Градините имат заграждения, за да се очертае рамката на това съзерцание, а това означава, че са и лично пространство. Тези заграждения обаче не са строги, почти винаги има и визуално „бягство“, за да се осигури връзката с външната среда. Японските градини в основата си се ръководят от насоките на китайската пейзажна живопис. Те се смятат и за миниатюризация на космоса, където скала се превръща в планина, езеро в океан, мъх в гора. В крайна сметка, благодарение на подбраната в тях растителност, те са и символ на преходността на живота и сезоните в него. Каква е историята им?
Когато първата японска дипломатическа мисия е установена в Китай през VIII век, японците са толкова шашнати от китайските градини, че нямат търпение да внесат в Япония строителните техники, които да вдъхновяват изкуството на градинарството в Япония. От този период (Нара) няма останали градини, но има достатъчно доказателства за тяхното съществуване, защото са нарисувани в схеми и картини, които показват градините като естествен пейзаж с езерца и островчета, които символизират даоистката концепция за двойнствеността Ин-Ян.
Райската градина
Малко по-късно, в самия край на века до XII век е периодът Хейан. Тогава е създадена столицата Киото, за която са построени не само дворци и храмове, а и много градини. Това е период, в който връзката с Китай се прокъсва и китайското влияние отстъпва на нещо напълно японско, което се превръща в японски стил. Така се ражда „Райската градина“ – първия тип японска градина, съставена от павилиони, свързани с коридори. Една от най-важните й характеристики е, че между градината и главния павилион има празно, чакълесто пространство (ю-нива), където се провеждат събития и откъдето хората могат да се любуват на пейзажа. А пейзажът е създаден така, че в него да се виждат хълмове, скали и дървета, езера с острови, които да напомнят за известни места, описани в японската поезия – океанът, планините, горите...
Дзен градината
От XII до края на XIV век е периодът Камакура. По това време връзките с Китай се възстановяват, а с това в Япония навлиза и дзен будизмът – доктрина, която предполага строгост и дълги периоди на медитация. Така се ражда „Дзен градината“, чиято цел е да подпомогне медитацията.
През този период парцелите за градини са по-малки, езерата стават езерца, а за да се внуши чувство за естествен пейзаж и мащаб, градината е в едноцветни комбинации. Така тя става много сложна структура, например са добавени брегови ивици по бреговете на езерцата или се използват камъни и скали по различен начин.
Този тип градини са силно повлияни от китайската пейзажна живопис, която винаги идеализира пейзажа и има силно изразена вертикалната ориентация. Дзен градините са такъв пейзаж.
Понеже дзен е свързан със сързерцание, този тип градини са подходящи за храмовете и за самураите, от които пък се изисква и строга дисциплина. Така се появява един вариант на дзен градините, т.нар „сух пейзаж“ (каре сансуи), в който градината на практика представлява само дизайн от камък и пясък в тесни пространства. Без вода, тези пространства симулират реки и океана, създавайки абстракция, която цели да се създаде друга гледна точка и усещане за изключителна атмосфера.
Чаената градина
Периодът Момояма (XVI – XVII в.) довежда чаеният ритуал в градината и така се ражда „Чаената градина“. За дизайна й голяма роля има Сен-но-Рикю, майсторът, който въвежда в градината нови елементи като стъпала, каменни фенери и водни басейнчета, което пък чудесно се свързва с новите концепции за естетика уаби-саби.
Градините за разходка
Накрая е периодът Едо (XVII- XIX в.), когато страната се обединява политически и се изолира от целия свят. Градините през този период целят да прославят императора или местните феодали в техните райони. В тях се представят най-различни стилове, които се обединяват под новия стил „Градини за разходка“, където хората се разхождат по каменни настилки, водещи до къщи за чай и места за почивка, разпръснати по периметъра на езеро.
Comments