Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Река Фуджи в сняг, около 1842-44
Един пътник несигурно пресича заледен мост, докато отдолу две лодки си проправят път през замръзващата река Фуджи. По-нависоко вали чисто бял сняг от зловещо черно небе – начинът на Утугава Хирошиге да изрази силата и поезията на природата. Създадена между 1842 и 44 година, в тази сцена на художника на уикийо-е (отпечатъци върху дървени блокчета) има нещо по-особено. Хирошиге е майстор на зимните сцени, но тук измества традиционния пейзажен формат на 90 градуса, за да подчертае извисяващите се планини и снега, затиснал горите и японските сламени махали.
Преди няколко години бостънския музей по изящни изкуства разреши най-важните произведения на Хирошиге и Хокусай да напуснат Щатите и ходих три пъти да разглеждам изложбата в Болоня. В тази изложба Хирошиге беше представен с неговите „пощенски маршрути“ – поредица от 53 отпечатъци, посветена на живота около пощенските станции между Едо и Киото. За по-горната се смята, че Хирошиге се е вдъхновил именно от една от станциите по Kōshū Kaidō, но според дневника му я е нарисувал през май, така че снегът е добавен за ефект.
Утагава Хирошиге е известен като последния велик майстор в японския традиционен печат от дървени блокове.Той започва кариерата си на около петнадесет години като ученик на Утагава Тойохиро (1773–1828), който е известен със своите отпечатъци от пейзажи и красиви жени. Но при Хирошиге превес взима увлечението му към природата и особено към зимата, и през 1832 година прави това пътуване със спирка на всяка пощенска станция, за да нарисува кипящия човешки живот на фона на природата в скици, които после ще издяла върху дървени блокчета.
„Издяла“ е твърде елементарна дума за процес, който е потресаващ със своята сложност, традиционност, правила и японска маниакалност към детайлите. Буквално всяка мигла в едва забележимото лице на жена в някое ъгълче може да промени изражението й към нежелано и да се започне отначало. С всяка отпечатка (за оригинал се смятат само първата и втората) се виждат още и още сцени и елементи с всяко следващо разглеждане – само по себе си разглеждането на отпечатките изисква концентрация, която не може да се сравни по нищо с разглеждането на картина.
Хирошиге е най-големият майстор на падащ сняг, който обикновено вали през центъра на рисунките, за което използва средата на дървения блок – след като са издялкани детайлите (по правило от мигли до големи елементи се издълбават с един и същи нож), оставя бялата хартия да достави бялото в рисунката.
В тази снежна сцена, която е една от най-добрите на Хирошиге, фигурите, които пресичат моста и тези в лодките почти са се слели с природата, и са отстъпили пред величието на планината. Аз лично не се сещам за по-тих и поетичен да се каже най-японското нещо – съществуваме като миниатюри в един миг във времето като част от нещо необятно, с което можем единствено да бъдем едно и пред което можем само да благоговеем.
Comments