Подаръци, празници, коледно пънче, мир на земята, сцената на Рождество, коледни песни и дядо Коледа – всичко това е част от коледната традиция навсякъде с не много големи разлики. А корените на тези празници са в Италия.
По това време на годината древните римляни са празнували няколко празника. Главният сред тях е бил т.нар римска Сатурналия – празник, в който почитали Златния век на Сатурн, старият римски бог на земеделието, цар на всички хора, когато са били равни и са живели в мир и благоденствие. За да отпразнуват този празник, римляните спирали войните, украсявали къщите с гирлянди и вечно зелени венци и клони, палели дървено пънче в камината, лампи и свещи и раздавали подаръци дори на робите си, които не само били поканени, а били „богати“ в този ден. Обичаят бил да се носи червена шапка, наречена пилеус, а празненствата били наблюдавани от веселия Сатурналикус Принцепс – властелинът на мисълта и прототип на дядо Коледа. Трапезата по празниците изобилствала от ядки, мед и стафиди, бисквити, сладкиши, риба и месо.
И точно на 25 декември, по стария календар, бил деня на зимното слънцестоене – Диес Наталес Сол Инвиктус – рождения ден на Слънцето.
Днешната италианска традиция на Коледа да се ядат седем риби е най-интересната връзка с това антично минало, и една от най-старите традиции в света, вероятно произхождаща точно от тези далечни исторически времена. И ето и едно интересно предположение: в някои митове се разказва, че Слънцето е родено от устата на змия, живяла във водите на хаоса и убита от него (Слънцето). В гръцко-римската митология Аполон, богът на Слънцето, убива Питона – вероятно това е обяснението защо на Бъдни вечер в Италия се яде змийорка.
Що се отнася до числото седем, то то се отнася до пътуването на Слънцето през седемте морета, но и през седемте небеса, по-късно християнизирани като седемте тайнства. А яденето на риба е символ на Златния век, когато е имало храна за всички, а по-късно рибата става и символ на Христос.
Римският автор Макробий е описал дори менюто на банкета за Сантурналията – много видове риба, миди и морски дарове и сос, който римляните особено харесвали – гарум, сос от аншоа. По стените на древния Помпей често се виждат нарисувани риба и миди, а на т.нар „Непометен етаж“ са се запазили доста кости от риба и миди, вероятно остатъци от празнична трапеза.
А 1 януари? 1 януари е древният празник на бог Янус – богът на новите начала, наречен още Агоналия, с още подаръци за раздаване!
Всички тези празници постепенно се смесват и преливат в един 12-дневен период на веселие (ако ви звънят звънчетата на песента „12 дни до Коледа“ вече разбирате...), който завършвал със специален хляб, в който скривали бобче. На когото се падало бобчето, той бил обявяван за владетелят на мисълта за следващата година, големия късметлия.
На 6 януари, християнският празник Богоявление, е бил старият римски празник на богинята Персефона – традицията е оцеляла в Италия до ден днешен, този образ се нарича Бефана, която в този ден носи подаръци на децата.
Римляните разпространили тези празници из цялата империя , а когато християнството изместило старите религии, то легнало върху старите порядки. A сред тях най-ярък е 25 декември – Рождество – раждането на светлината на света.
Comments