Dolce Far Niente, John William Godward, 1897
Когато, през 1986 година, McDonald's отварят врати в Рим, гражданите не реагират възторжено. Даже напротив – приемат идеята за бързото хранене като заплаха за кулинарната култура и принципите на живот на италианците. Скоро започват и протести, по време на които ресторантьори раздават на минувачите пред McDonald's порции спагети, а през 1989 година е открита и нестопанската организация Slow Food, в центъра на която стои италианският журналист и писател Карло Петрини.
Движението на бавното хранене популяризира идеята за хедонизма, която е част от „италианския ген“ – наслада, удоволствие и небрежно отношение към живота, които нямат нищ общо с бързането, стреса и масовите производства. Но нямат нищо общо и с мързела. За италианците е важно да се хранят бавно, добре, на маса, в приятна компания и с приятен разговор. В момента Slow Food е глобално движение и разбира се не се отнася вече само до храненето, а и до по-широки италиански вярвания за какво служи живота и как да го живеем добре. Сред тях подбрах 10, от които всеки може да почерпи поне едно за по-хубав живот.
Научете се да се отпускате.
Италианците работят, за да живеят, не живеят, за да работят. Знаят как да отделят работното от извънработното време, а второто осмислят в семейството, с приятелите, спортуване, четене, много време на открито.
Всичко "con calma".
Не хващайте много неща наведнъж и не бързайте да свършите всичко бързо. Con calma (спокойно) е много любима италианска мантра, която обаче не приканва към безделие, както погрешно се смята – приканва към това спокойно да се състредоточи човек върху това, което прави и да свърши работата ефективно.
Няма проблем да не правиш нищо.
Италианците могат да не правят нищо. Няколко мига нищоправене, без планиране, без списъци продукти, без движение и т.н. са отлична форма на медитация – да помълчи човек и да остане насаме със себе си дори за 5 минути може да е направо непосилна задача и се иска време и упражнения, за да се достигне.
Радвайте се на малките неща.
Способността на човек да се радва и наслаждава на най-простички неща лежи в основата на щастливия живот. Колко е хубаво кафето, колко е хубаво, че е слънчево, колко е хубаво, че човекът, който ви отмина, ви се усмихна – ей това е важно – човек да вижда и да отбелязва малките неща, от които се състои щастието.
Превърнете рутината в ритуал.
Животът ни е изтъкан от рутина – оправяме леглото сутрин, мием си зъбите, закусваме, обличаме се, излизаме на работа. Досадни неща или поне на пръв поглед. Италианците могат и превръщат рутината в ритуал т.е стремят се да им е хубаво и в най-рутинните моменти. Едно е да си миеш ръцете със сапун, друго е с хубаво ухаещ сапун. Едно е да хвърлиш нещо в устата, друго е да го сложиш в чиния и да сложиш една вазичка с цвете на масата пред теб. Такива пратики, които превръщат рутините в ритуали, носят радост дори в най-нежелани моменти, като чистенето или миенето на чинии и отново са част от идеята за насладата от малките неща с голям ефект в живота.
Отървете се от излишностите.
Италианците са част от света и разбира се са в някаква степен консуматорски настроени, но в тяхната природа все още лежи минималистичното отношение към средата. Има нещо „японско“ в тях, не са тотално отдадени на това да имат много и на всяка цена. Не е рядкост да карат колата си до пълен разпад, а да харчат парите си за колела, които струват колкото коли. Отново тук стои въпросът за приоритетите и кое носи удоволствие и радост. Анализирайте не само вещите си, но и кръга си от приятели, познати, освободете се от излишни „фейсбук приятели“ и отношения, които ви натоварват.
Slow Food, разбира се.
Не яжте пред компютър или с телефон в ръка, превърнете храненето също от рутина в ритуал. Италианците умеят да се наслаждават на процеса – от купуването на продуктите на местния пазар, през готвенето на семпла и вкусна храна, до това чиниите да са естетически приятни.
И Slow Travel.
Действително има италианци, които се записват на екскурзии тип "7 държави за 7 дни", но едва ли са мнозинство. Бавното пътуване идеално се съчетава с идеалите на италианците за нищоправенето и насладата от момента. Просто да спреш някъде, да опознаеш местните хора, да се мотаеш без план по улиците, да седиш на някое кафене с часове и да наблюдаваш минувачите. Основното при бавното пътуване е не толкова да се посетят определен брой забележителности, колкото да се усети атмосферата на мястото.
Бавна мода.
Бавната мода е още един нюанс на философията за бавното живеене – не е нужно всичко да се купи, носи, да се сменя всеки сезон и прочие. Много е демоде, много е неекологично (до 2050 година текстилната промишленост ще представлява 25% от въглеродния отпечатък). И заради това преминаването от количествено към качествено ще е актуално тепърва.
Намерете си хоби.
Както казах в самото начало, италианците работят, за да живеят. Масово спортуват и имат хобита – едва ли има място където да има скупчени толкова много самодейни актьори, художници, поети, изпълнители, както в Италия, където всеки си има някаква лична страст извън работата. Гответе се за маратона в Ню Йорк (италианската група там е най-голямата от чуждите групи), карайте колело, запишете се на танци, йога, готварски курс. Намерете вашето нещо бързо! И си харчете парите там!
Comments