В Италия Fernet Branca или накратко само „фернет“, е институция, особено сред по-възрастните поколения. Ако са на ресторант, редовно след края на вечерята си поръчват „кафе и фернет“. Смята се, че фернет е диджестив и подпомага доброто храносмилане след обилна вечеря. На практика Fernet е задължителна част и от домашния италиански асортимент, наред с кафето. Така че тази напитка винаги носи и асоциацията с по-възрастните и елегантни поколения от други времена и с друг стил.
Ароматен и горчив, този ликьор се сервира или просто така, или с лед, а може да се включва и в различни коктейли. Но не е ретро напитка, напротив – в момента преживява възраждане и става все по-модерен и извън Италия. Горчивият му вкус се цени от уморените от сладки напитки и бармани от цял свят експериментират смело с него.
Fernet Branca съдържа 27 съставки – билки, подправки, корени в рецепта, която е тайна. Горчивият му вкус е много ценен, в него няма почти никаква захар (на това се дължи и липсата на махмурлук на следващата сутрин).
Ликьорът институция е създаден през 1846 година в Милано. Не е много ясно кой точно го е създал, но има трима заподозрени – Бернардино Бранка, жена му или монах.
Г-н Бранка бил химик, а съпругата му Мария Скалия била известен билкар. Третото лице, отец Анджелико Фернет е бил вероятно френски монах. А г-н Фернет е скандинавски лекар. Някои са истински хора, други не, но всички те са свързани с изобретението на ликьора.
Бранка е пуснал ликьора си за продажба първо с медицинска цел като средство против малария. Логично е неговата сътрудничка да е била жена му, а продуктът да е семейно произведение, името на което всъщност идва от миланския израз „„un fer net“, инструментът, използван за разбъркване на съставките.
Бранка използва 27 съставки, от които неизвестни остават пет. Сред останалите 22 известни съставки са тинтява, лайка, ангелика, хинин, китайски ревен, смирна, шафран, мента, корен от коломбо и ирис. Някои са накиснати в горещ алкохол, други са напоени със спирт и центрофугирани. Получените инфузии отлежават цял месец, преди да бъдат смесени и преместени в словенски дъбови бъчви за дългогодишен процес на стареене.
В историята на ликьора има доста анекдоти, но единият е свързан с Щатите и сухия режим. Щатите между 1920 и 1930 година е бил сцена на рискована контрабанда на алкохол, но Бранка успял да направи търговията си законна – регистрирал е Fernet като лекарство и го е продавал в аптеките като сироп за кашлица. Този сироп за кашлица е бил мигновено оценен в Сан Франциско, където станал много модерен и до днес съществува вечна дружба между Бранка и благодарните граждани, за които животът е бил малко по-лек по време на сухия режим. Прадядото на сегашния собственик, Едоардо Бранка, е сред малкото хора, за които края на сухия режим изобщо не е момент за празнуване – дотогава просто не е имал никаква конкуренция.
Както всеки нишов продукт и Фернет се превръща в култ – споментат е от Франсис Скот Фицджералд в „Нежна е нощта“, вижда се в „Нощите на Кабирия“ на Фелини, който печели Оскар за най-добър филм и др.
Фернет има култов статус и в Аржентина, където често се консумира с кока кола – явно съчетанието между силния, свеж и горчив вкус и газираната напитка, е идеално в жегите.
Comentarios