Още няма сняг и дори не е студено, но ароматът на горящи дърва в камините на съседите ни се усеща във въздуха все по-често. Скоро ще заменим гроздето с мандарини, а топлината и аромата на чай и крехки бадемови бисквитки ще ни настроят за Коледа. В кафенетата все повече хора ще поръчват горещ шоколад, а в Пиемонт, в зимните месеци, ще пият тяхното легендарно питие – il bicerin (ил бичерин). Името е местният диалект на думата bicchierino (чашка). Малко известна извън алпийските граници на региона, тази прелест от кафе, сметана и шоколад има дълга традиция и интересна история, връщаща лентата назад към Савоя, кралете на Сардиния и Торино, завинаги оставили подписа на бароковата пищност по улиците и великолепните им палацци.
Торино е една от столиците на шоколада и като такава се очаква тук да е вкусно и сладко. В десетилетията между XVIII и XIX век тук вече е имало и голямо разнообразие от хора и култури – заедно живели пиемонтци и французи, алпийци и лигурци, австрийци – и по улиците, и на масата. Тогава било в реда на нещата мразовитите сутрини да се затоплят с „бавареиза“ (от Бавария) – напитка, която се смята за майката на бичерин. Бавареиза приготвяли от основа разтопен шоколад, смесен с кафе и сметана и подсладен от меласа – през XVIII век е била позната из цяло Торино и околностите му. Но, за да се се превърне тя в il bicerin, бил нужен и баща, и такъв се е намерил в историческото кафене Al Bicerin – едно най-известните кафенета на Торино.
През 1763 година продавачът на акуачедрата (семпла разхладителна напитка) Джузепе Дентис отворил вратите на кафене Al Bicerin. Това кафене съществува до ден днешен в центъра на Торино на piazza della Consolata. Тук се ражда и напитката специалитет на заведението.
Със своите ламперии и огледала, кръгли масички и бял мрамор, дървен плот и много рафтове, от които примамват домашно приготвени бонбони, това място е било идеалното, където да се трансформира познатата бавареиза и да се превърне в бичерин. Съставките на това кафе са наслоени, а не смесени в чашата – разбъркването им е удоволствие, оставено на клиента. Първоначално напитката се предлагала в три варианта – pur e fiur, приготвен със сметана и кафе, pur e barba, приготвен с кафе и разтопен шоколад и n poc'd tut, или „по малко от всичко“. Третият вариант става най-популярен.
В онези години било в реда нещата да се пие бичерин и да се похапват бисквитки, така че предлагали и 14 вида bagnà – домашно приготвени традиционни пиемонтски сладки с интересни имена: крочион, турчет, савоярдина, микета, гарибалдин... Всички тези бисквитки, подредени в кошници, наречени „каванет“, се предлагали към вкусната напитка, която бързо се превърнала едва ли не в официалната напитка на Пиемонт, благодарение и на това, че крал Виторио Емануеле II е бил голям неин почитател. Неговата съпруга, известна като хубавата Росина, също, но и други като Камило Бенсо граф на Кавур, Силвио Пелико и Джакомо Пучини, който нищо чудно да е отпивал бичерин, докато е композирал „Бохеми“. Самият Фридрих Ницше, който прекарал в Торино част от живота си, също е обичал новата напитка. А Александър Дюма направо я е увековечил с думи: „Сред многото добри и красиви неща от Торино, никога няма да забравя бичерина, отлична напитка, приготвена с кафе, мляко и шоколад, която се сервира във всички кафенета и струва сравнително евтино“. Умберто Еко в неговото “Гробище в Прага” пише: „Бях се замислил за едно от най-емблематичните места в Торино през онези години. Облечен като йезуит, бих отишъл до Caffè al Bicerin, близо до църквата Consolata, за да изпия чаша от тази напитка с мляко, какао, кафе и други аромати. Тогава не можех да знам, че дори Алексадър Дюма ще пише за нея няколко години по-късно. "
А рецептата? Като официално родно място на бичерин, в кафенето единствено притежават оригиналната рецепта за напитката с автентичните съставки и най-важното, пропорциите. Както в хотел Sacher във Виена са единствените, които знаят тайните на тортата им, така в Caffè al Bicerin са единствените, които знаят точно как се прави бичерин.
За истински бичерин трябва да отидете точно там през зимата и сами да усетите красотите на декадентските вкусове на Торино от едно време.
Commenti