Рим. Вечен град и вечен живот. Хаос, хора, кръстовища и улички, завзети от колела, джебчии и проститутки със столетия. Още от времената на древен Рим тук са висяли изображения на божества, които да предпазват минувачите от злото. Днес над 500 статуи и изображения на Мадоната все още красят ъглите на Вечния град, взирайки се доброжелателно в случайните хора и тези, поспряли за кратка молитва. Но римските „Мадонеле“, мадоните на улицата, са били много повече. И ако сте били в Рим, не може да не сте видяли поне няколко, защото мадонелата заема специално място в сърцето на римлянина и се е сляла с тъканта на града и живота му.
Произходът на тези олтари датира отпреди раждането на християнството – етруските са били религиозен народ и са имали своите публично изложени божества за почитане. Когато пристигат римляните, те усвояват този маниер и традиции особено, ако са били свързани с гадаене В началото са почитали духове на животни, които са смятали, че обитават всяко живо същество. Почитали са и предците си, вярвали са че ги гледат, че игратят ролята на закрилници на семейството, един вид богове на домакинството. Така че са имали божества навсякъде – от малки олтари в къщите до големи храмове във Форума.
Но между римските практики и днешните мадонеле има едно общо нещо – обичаят да се използват т.нар. лари. Първоначално ларите са били земеделски богове, пазители на земята, но с времето се пренасят на закрито и увеличават броя си. Били са много разпространени в късната римска империя и са имали голяма роля при семейното хранене и различни домакински и местни порядки. Понеже улиците са били пълни с опасности и винаги са привличали не само хора от ниските класи, но и животни, духове, призраци и демони, то нуждата от лари, които да пазят пешеходците била доста осезаема. Така им построявали светилища на различни ключови точки в Рим, където хората да спират да им се молят за защита.
Когато се появява християнството, то отхвърля много неща, но не и тази тенденция за преданост към определен образ, който се предал от етруските на римляните, а после и на християните. И древните, и съвременните били разположени високо върху сградата, така че да могат да се виждат. Обикновено са на кръстопът или кръстовище, за да хвърлят този своеобразен духовен щит върху вярващите. За разлика от Рим обаче, християнските олтари изобразяват само един такъв образ – този на Мадоната. В Рим е имало повече от 1000 мадони, мълчаливо наблюдаващи всевъзможни човешки постъпки. Повечето от тези улични мадони са заминали с разрушаването на сградите, до днес са оцелели 500, които се грижат за това силата на църковната инстутция да се усеща навсякъде.
Но това не е била единствената им роля. Много преди общината на Рим да въведе обществено улично осветление именно мадоните са осветявали, защото там е имало маслени лампи, които са действали като прожектори, осветяващи не само красотата на Дева Мария, светлината не само е гонела злото, но и е осветявала пътя на закъснелите минувачи през нощта. А често се превръщали и в свърталища именно на хората, които е трябвало да отблъскват...
С времето тези мадони са били изложени на природните стихии, ето защо църквата е предприела доста усилия да ги премести на закрито през XV и XVI век. Но римляните не са били много щастливи от това и вместо да ги приберат, им построяват малки покривчета, които да ги приютяват, стъклени или каненни рамки, които ги обграждат и ги подчертават по-добре.
Така мадоните на Рим, вдъхновени от древните езически религии празнуват две хиляди години, осветени от днешните светлини на града. Всичко, което трябва да направите, за да ги видите, е, да вдигнете поглед нагоре.
Comments