Аз лично мисля, че Сикстинската капела може да се разгледа в далеч по-големи детайли от дивана, отколкото на място, но пък усещането да преминеш през параклиса на Апостолическия дворец е, при всички положения, събитие в живота. Дори, ако ситуацията е напълно нетърпима. В деня, в който ние посетихме капелата, имаше толкова хора, че специално назначен пъдар подвикваше на хората да не спират да се движат и постоянно „шъткаше“ да мълчат.
Нашето спасение беше нещо, което съм установила с опита в такива ситуации (например потока на хора из статите на Версай е много подобен на този във Ватиканските музеи). Влизаш и мигновено се залепяш за най-близката стена. Това проработи и в Сикстинската капела, където дори успях да поседна и да вдигна по-спокойно очи нагоре, опитвайки се да игнорирам случващото се в краката ми. В artnet.com дори прочетох, че във всеки час за вход в параклиса има 2000 души (е, посмали, Манго). При всички положения са толкова много, че няма как да не се възмути човек.
Този дълъг увод всъщност води към една новина – ще има специални, придружени от гид, посещения на Сикстинската капела нощем. Цената е 76 (добре похарчени) долара. Другият вариант – частно посещение при затворени врати – струва 5500 долара.
Новите посещения ще започват три часа след затварянето на музея, а туровете няма да надвишават 12 души (ще има и други групи на мястото, но не толкова, колкото през деня). Времето, прекарано в параклиса по този начин, ще даде възможност за по-задълбочено разглеждане и на другите фрески на Пиеро Перуджино, Сандро Ботичели, Доменико Гирландаио, и Атинската школа на Рафаел.
На мен това ми е струва примамливо.
Повече за тези ексклузивни възможности можете да прочетете в сайта на Ватиканските музеи.
Comments